1Видението което видя пророк Авакум.
2До кога, Господи ще викам, и не щеш да послушаш?
Ще викъм към тебе: Неправда! и не щеш да избавиш?
3Защо ме правиш да гледам беззаконие,
И да виждам бедствие?
Защо грабеж и неправда има пред мене;
И има що повдигат каране и прение.
4За то законът е празден,
И съдба съвсем не излазя;
Понеже нечестивият насилствува праведния,
За то излазя съдба развратна
5Вижте между народите, и погледнете,
И се зачудете много;
Защото аз ще направя дело в дните ви
Което не щете повярва ако го прикаже някой.
6Защото, ето, аз повдигам Халдейците,
Народ лют и устремителен,
Който ще пройде през ширината на земята,
За да насели селения не свои.
7Страшни са и ужасни:
Съдбата им и властта им ще происхожда от тях.
8И конете им са по-бързи от рисове,
И по-устремителни от вечерни вълци;
И конниците им ще скачат,
И конниците им ще дойдат от далеч;
Ще литнат като орел бързащ на ядене.
9Всички ще дойдат за грабеж:
Взорът на лицата им е на напред,
И ще съберат пленници като пясък.
10И ще се присмиват на царете,
И началниците ще им са за присмех:
Ще се присмиват на всеки твърдел;
Защото ще награмадят пръст и ще го обладаят.
11Тогаз духът му ще се измени,
И ще премине всеки предел, и ще нечествува,
Отдаващ тази своя крепост на бога си.
12Не си ли ти от века, Господи, Боже мой, Свети мой!
Няма да умрем.
Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба;
И ти, Крепки, турил си ги за наказание нам.
13Очите ти са по-чисти отколкото да гледаш лукавщините,
И не можеш да гледаш в беззаконието:
Защо гледаш на беззаконниците, и мълчиш,
Когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си?
14И правиш ли человеците като морските риби,
Като гадините, които нямат началник над себе си?
15Изтръгва всичките с въдица,
Влачи ги в мрежата си,
И ги събира в невода си;
За то се весели и се радва.
16За то жъртвува на мрежата си,
И гори темян на невода си;
Защото чрез тях делът му е тлъст,
И ястието му избрано.
17Да ли за то ще изпразднува мрежата си?
И няма да жали да убива всякога народите?