1Слушайте това слово,
Плача който аз приемам заради вас, доме Израилев: -
2Падна, няма да стане вече Израилевата девица:
Хвърлена е на земята си:
Няма кой да я дигне.
3Защото така говори Господ Иеова:
Градът от който излазяха тисяща ще остане със сто,
И из който излазяха сто ще остане с десет,
За дома Израилев.
4Защото така говори Господ към Израилевия дом:
Потърсете мене, и ще живеете.
5И не търсете Ветил,
И не влизайте в Галгал,
И не заминвайте във Вирсавее;
Защото Галгал непременно ще отиде в плен,
И Ветил ще стане нищо.
6Потърсете Господа и ще живеете;
Да се не устреми като огън върх Йосифовия дом
Та го пояде, без да има кой да гаси във Ветил.
7Вие които обръщате съда в пелин
И хвърляте наземи правдата,
8Потърсете тогози който прави Плиядите и Ориона,
И обръща смъртната сянка в зора, и
И помрачава деня в нощ, -
Тогоз който повиква морските води
И ги излива по лицето на земята,
Иеова е името му, -
9Тогоз който подига внезапно гибел против крепкия,
И гибел достига в твърделите.
10Мразят тогоз който обличава в портата,
И гнусят се от тогоз който говори с правота.
11За то, понеже угнетявате сиромаха
И вземате от него данък жито,
Ако и да съградихте домове от дялани камене,
Няма обаче да живеете в тях:
Ако и да насадихте лозя желателни,
Няма обаче да пиете виното им.
12Защото зная многото ваши престъпления
И тежките ви грехове,
Вие които угнетявате праведния, приемате дарове,
И окривявате сиромасите в портата.
13За то разумният ще мълчи в онова време;
Защото е зло време
14Потърсете доброто, а не злото,
За да живеете;
И така Господ Бог на Силите ще е с вас,
Както рекохте.
15Мразете злото и обичайте доброто,
И поставете правосъдие в портата;
Негли Господ Бог на Силите помилва остатъка Йосифов.
16За то Иеова, Бог на Силите, Господ говори така:
Ридание ще бъде по всичките стъгди;
И по всичките пътища ще говорят:
Горко! горко!
И ще повикат земеделеца на сетувание,
И изкусните оплакватели на ридание;
17И във всичките лозя ще има ридание;
Защото ще замина през сред тебе, говори Господ.
18Горко на онези които желаят деня Господен!
За какво ще ви е той?
Денят Господен е тъмнина, а не виделина;
19Както ако би бягал человек от лицето на лъв,
И би го срещнала мечка;
Или ако влезеше в дом, и, като опре ръката си о стената,
Ухапеше го змия.
20Не ще ли да е тъмнина денят Господен, а не виделина?
Ей, мрак, който и блистание няма.
21Намразих, отвърнах се от празднуванията ви,
И няма да обоня в тъжествените ви събрания.
22Ако ми принесете всесъженията и жъртвите си,
Няма да ги приема,
И няма да погледна към примирителните жъртви на хранените ви.
23Отмахни от мене метежа на песните си;
И свирнята на псалтирите ти не ща да чуя;
24Но съдбата да тече като вода,
И правдата като поток, който не пресъхнува.
25Да ли жъртви и приношения ми принесохте, доме Израилев,
четиридесет години в пустинята?
26А още взехте и шатъра на вашего Молоха,
И Хиуна, идолите си,
Звездата на вашите богове
Които направихте за себе си.
27За то ще ви преселя оттатък Дамаск,
Говори Господ: Бог на Силите е името му.