1В третата година на царуването на цар Валтасара видение ми се яви, мене Даниилу, подир това що бе ми се явило по-напред.
2И видях въ видението; и когато видях бях в Суса столицата, която е в областта Елам; и видях въ видението, и аз бях при потока Улай.
3И подигнах очите си и видях, и ето, стоеше пред реката един овен който имаше два рога; и роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият прорасна после.
4Видях овена че бодеше към запад и към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше който да избави от ръката му; но правеше по волята си, и се възвеличи.
5А като размишлявах аз, ето, ярец от козите идеше от запад по лицето на всичката земя, и не се допираше до земята; и ярецът имаше рог угледен между очите си.
6И дойде до овена който имаше двата рога, когото видях че стоеше пред потока, и завтече се към него с устремлението на силата си.
7И видях го че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и удари овена та счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от ръката му.
8За то ярецът от козите се възвеличи много; и когато заякна, счупи се големият рог; и вместо него възлязоха четири други угледни към четирите ветрища небесни.
9И из единия от тях излезе един малък рог който наголеме твърде много към юг и към изток и към земята на славата.
10И възвеличи се до войската небесна; и хвърли на земята част от войската и от звездите, и ги стъпка.
11Най-паче възвеличи се дори против началника на войската; и отне се от него всегдашната жъртва, и светото му жилище се съсипа.
12И една войска се хвърли против всегдашната жъртва заради престъпление, и хвърли на земята истината, и направи, и благоуспя.
13Тогаз чух един свет че говореше; и друг свет рече на тогоз който говореше: До кога ще е видението за всегдашната жъртва, и за престъплението което докарва запустение, та да се предават на стъпкуване светилището и войската?
14И каза ми: До две тисящи и триста денонощия: тогаз светилището ще се очисти.
15И когато аз Даниил видях видението и исках разумението, тогаз, ето, застана пред мене като образ человечески;
16и чух глас человечески всред Улай който викна и рече: Гаврииле, направи тогози да разбере видението.
17И дойде близу дето стоех; и когато дойде, разтреперах се и паднах на лицето си; а той ми рече: Разумей, сине человечески; защото видението е за сетните времена.
18И като ми говореше той, аз бях нечувствен с лицето си на земята; но допре се до мене, и ме направи да се изправя прав.
19И рече: Ето, аз ще те направя да познаеш що има да се случи в сетнините на гнева; защото в определено време ще бъде свършъкът.
20Овенът който си видял ти, който имаше два рога, те са царете на Мидия и на Персия.
21И ярецът е царът Гръцки; и големий рог който е между очите му, той е първий цар.
22А че се строши той, и възлязоха четири вместо него, четири царства ще се въздигнат от тоз народ, но не според неговата сила.
23И в сетните времена на царуването им, когато беззаконните стигнат до върха на беззаконието си, ще възстане цар жесток на лице и знаещ ухитрения.
24И силата му ще е крепка, но не от своята си сила; и ще погубва чудесно, и ще благоуспява и завършва, и ще погубва крепките и светите люде.
25И чрез коварството си ще направи да благоуспява лъстъта в ръката му; и ще се възвеличи в сърдцето си и в мир ще погуби мнозина; и ще стане против Началника на Началниците; но ще се съкруши без ръка.
26И реченото видение за денонощията е истинно: ти прочее запечатай видението, защото е за много дни.
27И аз Даниил премрях, и бях болен няколко дни: после станах и вършех делата на царя. А чудех се за видението; и нямаше кой да го изтълкува.