1И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно.
2И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха.
3И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един.
4И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят.
5А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето.
6И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език.
7И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни?
8И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени?
9Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити,
11Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.
12И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това?
13А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино.
14А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи;
15защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня;
16но това е реченото чрез пророка Иоила:
17"И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват;
18и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват;
19и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим:
20слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен;
21и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде."
22Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,
23него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;
24когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.
25Защото Давид казва за него: "Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя;
26за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива;
27защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление:
28изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба."
29Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден.
30И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му,
31предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление.
32Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели.
33И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете.
34Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: "Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми
35докле положа враговете твои подножие на нозете ти."
36И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник.
37Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие?
38И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш.
40И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род.
41И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души.
42И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хлеба, и в молитви.
43И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите.
44И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо;
45и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше.
46И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,
47като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.