1Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови,
2комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,-
3без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.
4А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите.
5И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови;
6но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията.
7А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото.
8И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее.
9И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама;
10защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек.
11И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов?
12Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона.
13Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря.
14Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство.
15И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник,
16който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот;
17защото свидетелствува и казва: "Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков."
18Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност;
19(понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога.
20И според колкото не е бивал свещеник без заклеване,
21(защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: "Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,")
22толкоз на по-добър завет поручник стана Исус.
23И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си;
24но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго;
25за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех.
26Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата;
27който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си.
28Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век.