1Думите на проповедника, сина Давидова, царя в Ерусалим.
2Суета на суетите, рече проповедникът:
Суета на суетите, всичко е суета.
3Коя полза человеку от всичкия му труд
В който се труди под слънцето?
4Род прехожда, и род прихожда;
А земята в век стои.
5И изгрява слънцето, и захожда слънцето,
И спеши към мястото си от дето е изгреяло.
6Отхожда вятърът към юг,
И се връща към север:
Непрестанно обикаля и отхожда,
И дохожда пак в кръговете си вятърът.
7Всичките реки отиват в морето,
И морето никога се не пълни:
На мястото дето отиват реките
Връщат се, там пак да идат.
8Всичките думи са трудни:
Не може человек да изрази.
Окото не се насища с гледане,
И ухото се не напълня съ слушане.
9Което е станало, то е което ще стане;
И което се е направило, то е което ще се направи;
И няма нищо ново под слънцето.
10Има ли нещо за което може да се рече:
Виж! това е ново?
Това е вече станало въ вековете които са били преди нас.
11Няма помен за преждебившите;
Нито ще бъде помен за бъдещите след тях
Между онези които ще бъдат после.
12Аз проповедникът станах цар
Над Израиля в Ерусалим;
13И дадох сърдцето си за да издиря
И да изпитам чрез мъдростта
За всичко що бива под небето:
Този тежък труд даде Бог на человеческите синове
За да се трудят в него.
14Видях всичките дела що се вършат под слънцето,
И, ето, всичкото суета и угнетение на духа.
15Кривото не може да стане право;
И недостигът не може да се брои.
16Аз говорих в сърдцето си и рекох:
Ето, аз се възвеличих, и умножих мъдрост
Повече от всички що са били преди мене в Ерусалим;
И сърдцето ми придоби много мъдрост и знание.
17И дадох сърдцето си за да зная мъдрост
И да зная лудост и безумие:
Познах, че и то е угнетение на духа.
18Защото в много мъдрост има много скърб;
И който умножава знание, умножава печал.