1Хвърли хляба по лицето на водата;
Защото след много дни ще го намериш.
2Дай дял на седем, още и на осем;
Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята;
И ако падне дърво към юг или към север,
На мястото дето падне дървото, там си остава.
4Който се взира във вятъра няма да сее;
И който гледа на облаците няма да жъне
5Както не знаеш кой е пътят на вятъра,
Нито как се образуват костите в утробата на непраздната,
Така не знаеш делата на Бога който прави всичко.
6Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти;
Защото не знаеш кое ще успее, това или онова,
Или да ли ще са двете равно добри.
7Наистина виделината е сладка,
И е угодно на очите да гледат слънцето;
8Но ако и да живее человек много години,
И се весели през всички тях,
Нека си напомни за дните на тъмнината че ще бъдат много.
Все що иде е суета.
9Весели се, юноше, в младоста си,
И сърдцето ти нека ти дава радост в дните на юношеството ти,
И ходи според пътищата на сърдцето си,
И според гледането на очите си;
Но знай че за всичко това Бог ще те доведе в съдба.
10И отнеми яростта от сърдцето си,
И отдалечи лукавството от плътта си;
Защото младостта и юношеството е суета.