1Защото турих всичко това в сърдцето си
За да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в ръката Божия:
Няма человек който да знае
Дали любов или омраза ще бъде:
Всичкото е пред тях.
2Всичко се случва равно на всичките:
Един случай е на праведния и на нечестивия,
На добрия и на чистия и на нечистия,
И на оногоз който жъртвува и на оногоз който не жъртвува:
Както добрият, така и грешният,
Който се кълне както който се бои от клетва.
3Това е злото между всичко което става под слънцето,
че един случай е на всичките;
И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина,
И безумие има в сърдцето им доде са живи,
И после слезват при мъртвите.
4Защото за оногоз който има приобщение със всичките живи има надежда; Понеже живо куче е по-добро от мъртъв лъв.
5Защото живите знаят че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо,
Нито имат вече придобиване,
Понеже паметта им се е забравила;
6Още и любовта им, и ненавистта им,
И завистта им вече се е изгубила;
И не ще имат вече никога дял
Във всичко що става под слънцето.
7Иди, яж хляба си с веселба, и пий виното си с весело сърдце;
Защото Бог вече благоволи в делата ти.
8Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти,
И миро да не оскудее на главата ти
9Радвай се в живота си със жената си която си възлюбил
Във всичките дни на суетния си живот
Които ти се дадоха под слънцето,
Във всичките дни на твоята суета;
Защото това е делът ти в живота
И в труда ти който се трудиш под слънцето.
10Всичко що намери ръката ти да направи
Направи със силата си;
Защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание,
Нито мъдрост в гроба, дето отиваш.
11Обърнах се, и видях под слънцето
че тичането не е на леките,
Нито бранта е на силните,
Нито хлЯбът на мъдрите, нито богатството на разумните,
Нито добромислието на тези които имат знание;
Защото време и случай се случава на всичките,
12Защото даже и человек не знае времето си.
Както рибите които се улавят в зла мрежа,
И както птиците, които се улавят в примка,
Така се улавят человеческите синове в зло време,
Когато внезапно нападне върх тях.
13И това видях мъдрост под слънцето,
И видя ми се голяма:
14Имаше малък град, и малко мъже в него;
И дойде против него велик цар и го обсади,
И съгради против него големи окопи,
15Но се намери в него человек сиромах и мъдър,
И той с мъдростта си освободи града;
Но никой не помена оногоз сиромах человека.
16Тогаз аз рекох: Мъдростта е по-добра от силата,
Ако и да се презира мъдростта на сиромаха,
И думите му се не слушат.
17Думите на мъдрите в безмълвие се слушат
Повече от вика на оногоз що властвува между безумни.
18Мъдростта е по-добра от военните оръжия;
А един грешник погубя много добри неща.