1Товарът на словото Господне против земята Адрах,
И Дамаск ще е почивката му;
Защото очите Господни са върху человеците
И върху всичките Израилеви племена.
2Още и Емат му е граничен,
И Тир и Сидон, ако и да са много мъдри.
3И Тир си съгради твърдел,
И събра сребро като пръст,
И чисто злато като калта на пътищата.
4Ето, Господ ще го плени,
И ще порази в морето силата му;
И той ще се погълне от огън.
5Ще види Аскалон и ще се уплаши,
И Газа, и ще се оскърби много,
И Акарон, защото ще се посрами заради чакането си.
И ще погине царят от Газа,
И Аскалон няма да се насели.
6И иноплеменик ще седне в Азот;
И ще низвергна гордостта на Филистимците.
7И ще отнема кръвта им от устата им,
И гнусотите им отсред зъбите им;
И останалий ще бъде и той за нашия Бог,
И ще бъде като тисящник в Юда;
И Акарон ще бъде като Иевусеца.
8И ще туря стана си около дома си против войска,
Против който заминва и против който се връща;
И насилник няма да замине вече по тях,
Защото сега видях с очите си.
9Радвай се много, дъщи Сионова;
Възклицавай, дъщи Ерусалимска:
Ето, Царят ти иде при тебе:
Той е праведен, и спасява,
Кротък, и седнал на осел,
И на ждребе син на подяремница.
10И ще изтребя колесница из Ефрема,
И кон из Ерусалим,
И ще се изтреби ратний лък;
И той ще говори мир на народите;
И властта му ще бъде от море до море,
И от реката до краищата земни.
11И за тебе, чрез кръвта на завета ти
Аз изведох узниците ти
Из безводен ров.
12Върнете се в твърдела,
Узници на надежда:
Още и днес известявам
че ти въздавам двойно,
13Защото ще запъна Юда за себе си като лък,
Ще туря Ефрема като стрела,
И ще събудя чадата ти, Сионе,
Против чадата ти, Гръцио,
И ще те направя като меч на крепък.
14И Господ ще се яви върх тях,
И стрелата му ще излезе като молния;
И Господ Иеова ще затръби с тръба,
И ще дойде с южни вихрушки.
15Господ на Силите ще ги защищава;
И ще погълнат противните, и низложат с камене на праща;
И ще пият, и ще метежат като от вино;
И ще се напълнят като чаша,
И като ъглите на олтаря.
16И Господ техний Бог ще ги избави в онзи ден
Като стадото на людете си;
Понеже като камене на корона
Ще се възвишат на земята му.
17Защото колкава е благостта му,
И колкава е красотата му!
Житото ще направи да проникнат юношите,
И мъстът девите.