1И ти дигни плач заради Израилевите князове,
2и речи: -
Що е майка ти? Лъвица:
Лежи между лъвовете,
Храни щенетата си всред млади лъвове,
3И изхрани едно от щенетата си;
И стана млад лъв,
И се научи да граби лов: человеци ядеше.
4И народите чуха за него:
Хванат биде в рова им;
И с куки го закараха в земята Египетска.
5И като видя тя че надеждата й се осуети и изгуби,
Взе още едно от щенетата си
И го направи млад лъв.
6И като ходеше между лъвовете
Стана млад лъв,
И се научи да граби лов: человеци ядеше.
7И позна палатите им,
И запустяваше градовете им;
И ужасила се бе земята и изпълнението й
От гласа на риканието му.
8И народите се опълчиха против него изоколо от областите,
И простряха върх него примките си;
И хвана се в рова им.
9И с куки го туриха в решетка
Та го закараха при Вавилонския цар:
В твърдиня го въведоха,
За да се не чуе вече гласът му
Върху Израилевите гори.
10Майка ти, по твоята прилика,
Беше като лоза насадена при вода:
Стана плодоносна и пълна с вейки
Поради многото води.
11И станаха на нея крепки жезли
За скиптри на владетелите;
И растът й се възвиши всред честите вейки:
И стана знаменита в височината си
Между множеството на отраслите си.
12Но откършена биде с ярост,
Хвърлена биде наземи.
И източен вятър изсуши плода й:
Крепките й жезли се счупиха и изсъхнаха.
Огън ги изяде.
13А сега е насадена в пустиня,
В суха и безводна земя.
14И излезе огън из един жезъл от вейките й
Та изяде плода й,
Щото нямаше вече в нея жезъл крепък
За скиптър на княжество.
Той е плач, и ще бъде за плач.