1Словото Господне което биде към Иеремия за бездъждието.
2Юда ридае, и портите му са изнемощели:
Седят наземи чернооблечени;
И възлезе викът на Ерусалим.
3И големците му проводиха малките си за вода:
Отидоха при кладенците, и не намериха вода,
Върнаха се с праздните си съсъди:
Посрамиха се и се постидиха, и покриха главите си.
4Понеже земята се разпукна
Защото нямаше дъжд на земята:
Земледелците се посрамиха,
Покриха главите си.
5И кошутата още роди на полето,
И остави рожбата си понеже нямаше трева.
6И дивите осли застанаха по високите места:
Смъркаха въздуха като чакали:
Очите им повенаха понеже нямаше трева.
7Господи, беззаконията ни ако и да засвидетелствуват против нас,
Ти направи заради името си;
Защото отстъпленията ни се умножиха:
На тебе съгрешихме.
8Надеждо на Израиля,
Спасителю негов в скърбно време,
Защо да си като пришлец на таз земя,
И като пътник що свраща да пренощува?
9Защо да си като человек прехласнат,
Като крепък който не може да избави?
Но ти, Господи, всред нас си.
И името ти се нарече върху нас: не ни оставяй.
10Така говори Господ на този народ:
Понеже възлюбиха да се скитат,
И не удържаха нозете си,
За то Господ не благоволи в тях:
Сега ще си напомни беззаконието им,
И ще посети греховете им.
11И рече ми Господ:
Не се моли за тези люде за добро.
12И ако постят, не ще послушам викането им;
И ако принесат всесъжения и приношения,
Не ще благоволя в тях,
Но ще ги уморя с нож и с глад и с мор.
13И рекох: О Господи Иеова!
Ето, пророците говорят тям:
Няма да видите нож, нито ще има глад у вас,
Но ще ви дам мир безопасен на това място.
14И рече ми Господ:
Лъжливо пророчествуват пророците в името ми:
Аз не съм ги проводил, нито им съм заповядал,
Нито им съм говорил:
Те пророчествуват вам лъжливо видение и прорицание,
И суета, и прелъщението на сърдцето си.
15За то така говори Господ
За пророците които пророчествуват в името ми
Когато аз не съм ги проводил,
Но те казват: Нож и глад не ще има на това място:
С нож и с глад ще бъдат изтребени онези пророци;
16А людете на които те пророчествуват
Ще бъдат изхвърлени по улиците на Ерусалим
От глад и нож;
И не ще има кой да ги заравя,
Тях, жените им, и синовете им, и дъщерите им;
И ще излея върх тях злото им.
17За то ще им кажеш това слово:
Нека проливат очите ми сълзи нощя и деня,
И нека не престанат;
Защото девицата, дъщерята на людете ми,
Съкруши се с голямо съкрушение, с рана много лоша.
18Ако изляза на полето,
Ето убиените с нож;
И ако вляза в града,
Ето изтаялите от глад;
А пророкът още и свещеникът
Отидоха в земя която не знаеха.
19Отхвърлил ли си съвсем Юда?
Погнусила ли се е душата ти от Сион?
Защо си ни поразил, та няма изцеление за нас?
чакахме мир, но нищо добро,
И времето на лекуването, и ето смятение
20Познаваме, Господи, нечестието си,
Беззаконието на отците си,
че сме ти съгрешили.
21Не се погнусявай от нас, заради името си:
Не обезчестявай престола на славата си:
Напомни си, не разрушавай завета си с нас.
22Има ли между идолите на езичниците някой да дава дъжд?
Или небесата дават ли дъждове?
Не си ли ти, Господи Боже наш?
Заради това ще те чакаме;
Защото ти си направил всичко това.