1И рече ми Господ:
И Моисей и Самуил ако биха застанали пред мене,
Душата ми не би се смилила за тези люде,
Изпъди ги от лицето ми, и да излязат.
2И ако ти рекат: Къде ще излезем?
Тогаз ще им речеш: Така говори Господ:
Които за смърт, на смърт;
И които за нож, на нож;
И които за глад, на глад;
И които за плен, на плен.
3И ще докарам на тях четири вида язви, говори Господ:
Ножа за заклание, и псетата за влачене,
И птиците въздушни, и зверовете земни,
За пояждане и за изтребление.
4И ще ги предам на тласкане по всичките царства на земята
Заради Манасия сина на Езекия, Юдиния цар,
За това което стори в Ерусалим.
5Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме?
Или кой ще те пожали?
Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6Ти ме остави, говори Господ,
Отишел си назад;
За то ще простра ръката си върх тебе та ще те погубя:
Дотегна ми да милея.
7И ще ги извея с веялото в портите на таз земя:
Ще ги обезчадя, ще изтребя людете си,
Защото не се връщат от пътищата си.
8Вдовиците им се умножиха пред мене повече от морския пясък:
Доведох против тях, върх майката на младите, грабител на пладне:
Докарах върх нея внезапно ужас и треперания.
9Оназ която роди седем изнемощя, предаде дух:
Нейното слънце зайде като беше още ден:
Посрами се, и постидена биде;
А останалите от тях ще предам на нож
Пред неприятелите им, говори Господ.
10Горко ми, майко моя,
Защото си ме родила мъж за каране,
И мъж за препиране с всичката земя!
Нито дадох с лихва, нито ми са дали с лихва;
А всеки от тях ме кълне.
11Господ говори: Непременно ще те освободя за добро,
Непременно ще направя неприятеля да се моли на тебе
В бедно време и в скърбно време.
12Желязото ще счупи ли желязото от север и медта?
13Имотът ти и съкровищата ти ще предам в разграбване без замяна;
И то заради всичките ти грехове, и по всичките твои предели.
14И ще те преведа с неприятелите ти
На място което не знаеш;
Защото огън се разпали в яростта ми,
И ще гори върх вас.
15Ти, Господи, познаваш: напомни си за мене,
И посети ме, и отмъсти за мене на гонителите ми:
Не ме отнимай поради дълготърпението си:
Знай че за тебе претърпях поношение.
16Като намерих твоите слова изядох ги;
И твоето слово беше ми радост и веселие на сърдцето ми;
Защото твоето име се призва върху мене,
Господи Боже на Силите.
17Не седнах в събор на подсмиватели,
Нито се развеселих с тях:
Седнах сам поради ръката ти;
Защото ти ме изпълни с яростта си.
18Защо е болката ми всякогашна,
И раната ми тежка щото не приема изцеление?
Щеш ли да ми си като лъжец
И като недоверителни води?
19За то, така говори Господ:
Ако се върнеш, тогаз ще те поставя пак,
И ще стоиш пред мене;
И ако отделиш скъпоценното от нищожното,
Ще бъдеш като устата ми.
Те нека се обърнат към тебе;
Но ти се не обръщай към тях.
20И ще те направя пред тези люде крепка медна стена;
И ще ратуват против тебе, но няма да ти надвият;
Защото аз съм с тебе да те избавям
И да те отървавам, говори Господ.
21И ще те отърва от ръката на лукавите,
И ще те изкупя от ръката на насилниците.