1Обходете улиците на Ерусалим
И вижте сега, и научете се, и потърсете в стъгдите му
Да ли можете да намерите человека, -
Има ли който да прави съдба, да търси истина;
И аз ще простя на този град.
2Ако и да говорят: Жив Господ!
Наистина лъжливо се кълнат.
3Господи, не гледат ли очите ти на истината?
Ударил си ги, и не ги заболя;
Изнурил си ги, и не рачиха да приемат поправление:
Ожесточиха лицата си повече от камик:
Не рачиха да се върнат.
4Тогаз аз рекох:
Наистина те са сиромаси, безумни са,
Защото не знаят пътя Господен,
Съдбата на Бога своего.
5Ще отида при големите
Та ще говоря с тях;
Защото те знаят пътя Господен,
Съдбата на Бога своего;
Но и те купно строшили хомота,
Разкъсали връзките.
6За то лъв от дъбравата ще ги порази,
Вълк от пустинята ще ги изтреби,
Рис ще причаква край градовете им:
Който излезе от там ще бъде разкъсан;
Защото се умножиха престъпленията им,
Нараснаха отстъпленията им.
7Как ще ти простя това?
Синовете ти ме оставиха,
И кълнеха се в онези които не са богове:
Когато ги наситих, тогаз прелюбодействуваха,
И на купове отиваха в домовете на блудниците.
8Те са като хранени коне заран:
Всеки ръжи подир жената на ближния си.
9Няма ли да направя за това посещение? говори Господ;
И душата ми не ще ли отмъсти против такъв народ?
10Качете се на стените му и съсипвайте;
Но не правете съвършено изтребление:
Махнете забралата му,
Защото не са Господни.
11Защото Израилевът дом и Юдинът дом
Докараха се много невярно към мене, говори Господ.
12Отрекоха се от Господа,
И рекоха: Не е той;
И няма да дойде зло на нас;
Нито ще видим нож или глад;
13И пророците са вятър,
И слово Господне няма в тях:
На тях ще се сбъде така.
14За то така говори Господ Бог на Силите:
Понеже говорите тази дума,
Ето, аз ще направя моите слова в устата ти огън,
И тези люде дърва, и ще ги пояде.
15Ето, аз ще доведа върх вас народ от далеч,
Доме Израилев, говори Господ:
Народ силен е той, народ старовременен,
Народ на който не знаеш езика,
Нито разумяваш що говорят.
16Тулът им е като отворен гроб:
Всичките са юнаци.
17И ще пояждат жетвата ти и хляба ти,
Който синовете ти и дъщерите ти щяха да ядат:
Ще пояждат стадата ти и говедата ти:
Ще пояждат лозята ти и смоковниците ти:
Ще съсипят с меч укрепените ти градове
На които ти се надееш.
18Но, и в онези дни, говори Господ,
Не ща да направя съвършено изтребление у вас.
19И когато речете: Защо направи
Господ Бог наш всичко това нам?
Тогаз ще им речеш:
Както ме оставихте
Та слугувахте на чужди богове в земята ваша,
Така ще бъдете слуги на чужденци в земя не ваша.
20Възвестете това на Якововия дом,
И прогласете го в Юда, и кажете:
21чуйте сега това, люде глупави и неразумни,
Които очи имате и не видите,
Уши имате и не чуете.
22Не ще ли се убоите от мене? говори Господ:
Не ще ли треперите пред мене
Който турих пясъка предел на морето с вечна заповед,
И няма да го премине,
И смущават се вълните му, но няма да се преукрепят,
И шумят, но няма да го преминат?
23Но тези люде имат сърдце крамолно и непокорно;
Отстъпиха и отидоха.
24И не рекоха в сърдцето си:
Да се боим сега от Господа Бога нашего
Който дава ранния и късния дъжд във времето му,
Съхранява за нас определените седмици на жетвата.
25Беззаконията ви отбиха тези неща,
И греховете ви лишиха ви от доброто.
26Защото се намериха между людете ми нечестиви:
Причакват както ловец който се слага;
Полагат сети, хващат человеци.
27Както е пълна решетка с птици,
Така домовете им са пълни с лъст;
За то се възвеличиха, и обогатиха,
28Отлъстяха, станаха лъскави,
Надминаха даже делата на нечестивите:
Не съдят съдбата – съдбата на сирачето, - и благоденствуват;
И правото на нищите не съдят.
29Не ща ли направи за това посещение? говори Господ:
Душата ми не ще ли отмъсти на такъв народ?
30Удивителни и ужасни дела станаха в таз земя:
31Пророците пророчествуват лъжливо,
И свещениците владичествуват чрез тях;
И людете ми така обичат;
А какво ще направите в сетнината на това?