1Синове Вениаминови, бягайте
Отсред Ерусалим,
И възтръбете с тръба в Текуе,
И възвишете знак във Вет-акерем;
Защото зло проникнува от север,
И голяма погибел.
2Уподобих Сионовата дъщеря
На благолепна и нежна жена.
3Пастирите и стадата им ще дойдат при нея:
Ще поставят шатри наоколо против нея:
Ще пасат всеки на мястото си.
4Пригответе бран против нея:
Станете и да възлезем към пладне.
Горко ни! защото се преклонява денят,
Защото се простират вечерните сенки.
5Станете и да възлезем през нощ,
И да съборим палатите й.
6Защото така говори Господ Саваот:
Отсечете дървя,
И дигнете окопи против Ерусалим:
Той е градът върх който трябва да стане посещение:
Той е всичкий насилие в себе си.
7Както блика вода от извора,
Така блика злото от него:
Насилство и грабеж се чуе в него:
Пред мене непрестанно има болест и рани.
8Поправи се, Ерусалиме,
Да се не оттегли душата ми от тебе:
Да те не направя пуст, земя ненаселена.
9Така говори Господ Саваот:
Ще берат и ще оберат като лозе остатъка на Израиля:
Върни ръката си както берачът в кошниците.
10Кому ще говоря,
И към кого ще засвидетелствувам, да чуят?
Ето, ухото им е необрязано,
И не могат да чуят;
Ето, словото Господне е укор за тях:
Нямат благоволение в него.
11За то пълен съм с ярост Господня:
Не мога вече да се въздържам:
Ще я изливам върх младенците по вън,
И върх събранието на младите купно;
Защото ще бъдат грабнати мъж с жена,
И старец купно с престарял.
12И къщите им ще минат на други,
Полетата и жените им наедно;
Защото ще простра ръката си
Върху жителите на тази земя, говори Господ.
13Защото от малкия им до големия им
Всеки се е вдал в лихоимство;
И от пророк до свещеник
Всеки прави лъжа.
14И повърхно са лекували съкрушението на дъщерята на людете ми,
Като казват: Мир, мир!
А няма мир.
15Засрамиха ли се когато направиха мерзости?
Ей, никак не ги досрамя,
И стид що е не знаят.
За то ще паднат между падащите;
Когато ги посетя ще се низринат, говори Господ.
16Така говори Господ:
Застанете на пътищата та вижте,
И попитайте за пътеките от века,
Де е добрият път, и ходете по него,
И ще намерите покой на душите си;
Но те рекоха: Не щем да ходим.
17И поставих пазачи над вас,
И казах: Слушайте гласа на тръбата;
Но те рекоха: Не щем да слушаме.
18За то слушайте, народи, и ти, събрание,
Узнай що има между тях.
19Слушай, земльо:
Ето, аз ще докарам зло върх тези люде,
Плода на помислите им;
Защото не внимаха в словата ми
Нито в закона ми, но го отхвърлиха.
20Защо ми е ливанът що доносят от Сава,
И благовонната тръст от далечна земя?
Всесъженията ви не са приятни,
Нито жъртвите ви угодни мене.
21За то така говори Господ:
Ето, аз ще туря препъвания пред тези люде;
И отците и синовете купно ще се препънат от тях,
Съседът и приятелят му ще погинат.
22Така говори Господ:
Ето, люде идат от северната земя,
И народ голям ще се събуди от краищата на земята.
23Лък и копие държат:
Жестоки са, и немилостиви:
Гласът им шуми както море:
Възседнали са на коне,
Опълчени като мъже на бран
Против тебе, дъщи Сионова.
24чухме слуха им:
Ръцете ни ослабеха:
Утеснение ни обзе,
И болезни като на жена що ражда.
25Не излезвайте в полето, и в път не ходете;
Защото ето меча на неприятеля, и треперане от всякъде.
26Дъщи на людете ми, опаши се с вретище
И валяй се в пепел,
Направи си сетувание като за единороден,
Заплачи горко;
Защото изтребителят ще дойде внезапно върх нас.
27Турих те изпитател, твърдел между людете си,
За да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28Всичките са съвсем отстъпници, ходят та злословят:
Мед са и желязо: всичките са разтлени.
29Мехът изгоря:
Свинецът се изнури от огъня:
Разтопителят напраздно разтопява,
Защото злите не се отделиха.
30Сребро отхвърлено ще ги нарекат,
Защото Господ ги отхвърли.