1И говори Господ Моисею и рече:
2Посвети ми всяко първородно, всяко което отваря ложесна между Израилевите синове, от человек до скот: то е мое.
3И рече Моисей на людете: Помнете този ден в който излязохте из Египет, из дома на рабството; защото Господ с крепка ръка ви изведе от там: никой да не яде квасно.
4Днес излизате в месеца Авив.
5И когато те Господ въведе в земята Ханаанска, и Хетейска, и Аморейска, и Еврейска, и Иевусейска, която се кле на отците ти че ще ти я даде, земя дето тече мляко и мед, тогаз ще направиш тази служба в този месец.
6Седем дни ще ядеш безквасни; и в седмия ден ще бъде праздник Господу.
7Безквасни ще се ядат в седемте дена; и да ти се не появи квасно нито да ти се появи квас в всичките твои предели.
8И в онзи ден ще известиш на сина си и ще речеш: Това правя за онова което ми Господ стори когато излезох из Египет.
9И това ще ти бъде за знак на ръката ти, и за помен между очите ти, за да е законът Господен в устата ти: защото с крепка ръка те изведе Господ из Египет.
10И ще вардиш този закон в времето му всяка година.
11И когато те Господ въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на отците ти, и я даде на тебе,
12тогаз ще отделиш за Господа всяко което отваря ложесна и всяко първородно от животните колкото имаш: мъжките ще бъдат на Господа.
13И всяко първородно от осел ще изкупиш с овца: ако ли го не изкупиш, тогаз ще му пресечеш врата. И всяко първородно человеческо между синовете си ще изкупуваш.
14И после, когато те попита син ти и рече: Що е това? ще му кажеш: С крепка ръка изведе нас Господ из Египет, из дома на рабството;
15и когато Фараон се съпротиви да ни пусне, Господ умъртви всяко първородно в Египетската земя, от първородно на человек до първородно на скот: заради това жертвувам Господу всяко мъжко което отваря ложесна, и всяко първородно на синовете си изкупувам.
16и това ще беде за знак на ръката ти, и за надчелие между очите ти; понеже с крепка ръка ни изведе Господ из Египет.
17И когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя на Филистимската земя, ако и да беше най-ближен; защото Бог рече: Да не би се разкаяли людете като видят бран, и се върнат в Египет.
18Но Бог развождаше людете да обикалят през пътя на пустинята към червено Море. И възлязоха синовете Израилеви от Египетската земя опълчени.
19И взе с себе си Моисей костите на Иосифа; защото той беше заклел с клетва Израилевите синове и рекъл: Бог наистина ще ви посети; и ще занесете костите ми от тука наедно с вас.
20И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се в стан у Етам, към краищата на пустинята.
21И Господ предхождаше пред тях, дене в стълп облачен за да ги управя по пътя, а ноще в стълп огнен за да им свети, та да вървят дене и ноще:
22не отдалечаваше от очите на людете облачния стълп дене, нито огнения стълп ноще.