1Тогаз възпя Моисей и Израилевите синове тази песен Господу; и говориха и рекоха: -
Ще пея Господу, защото се прослави славно:
Коня и ездеца му хвърли в морето.
2Господ е сила моя и пение,
И стана ми спасение:
Той ми е Бог, и ще го прославя:
Бог на отца ми, и ще го превъзнеса.
3Господ е силен воевател: Името му е Иеова.
4Колесниците Фараонови и воинството му хвърли в морето:
Избраните му пълковници потънаха в червено Море.
5Бездните ги покриха:
Като камък слязоха в дълбините.
6Десницата ти, Господи, прослави се в крепост:
Десницата ти, Господи, смаза неприятеля.
7И с величината на превъзходството си изтребил си противниците си.
Проводил си гнева си и пояде ги като слама.
8И с диханието на ноздрите ти водата се струпа на куп:
Вълните застанаха като грамада.
Бездните се сгъстиха всред морето.
9Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна,
Ще разделя користите: душата ми ще се насити върх тях:
Ще изтръгна ножа си: ръката ми ще ги погуби.
10Подухнал си с вятъра си, и морето ги покри:
Потънаха като олово в силната вода.
11Кой е подобен тебе, Господи, между боговете?
Кой е подобен тебе, славен в светост,
чуден в пения, правещ чудеса?
12Прострял си десницата си, и земята ги погълна.
13С мъдростта си водил си тия люде които си избавил:
Наставил си ги с силата си в обиталището на светинята си.
14Народите ще чуят и ще възтреперят:
Болезни ще обладаят Палестинските жители.
15Тогаз ще се уплашат Едомските князове:
Трепет ще хване Моавитските началници:
Всичките жители в Ханаан ще се стопят.
16Страх и трепет ще нападне на тях:
От величината на мишцата ти ще окаменеят
Доде замине народът ти, Господи,
Доде замине този народ който си придобил.
17Ще го въведеш и насадиш в гората на наследието си,
Мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище,
Светилището, Господи, което ръцете ти поставиха.
18Господ ще царува в веки веков.
19Защото влязоха Фараоновите коне в морето с колесниците му и с конниците му; и Господ върна върх тях водата на морето. А Израилевите синове преминаха през сред морето по сухо.
20И пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе тъпан в ръката си, и всичките жени излязоха след нея с тъпани и ликования.
21И Мариам им ответствуваше и говореше: -
Пейте Господу, защото се прослави славно:
Коня и ездеца му хвърли в морето.
22Тогаз дигна Моисей Израиляните от червено Море, и излязоха към пустинята Сур; и ходиха три дни в пустинята, и не намерваха вода.
23И от там дойдоха в Мера; но не могоха да пият от водата на Мера защото беше горчива: за това се наименува Мера.
24И мъмреха людете на Моисея и говореха: Що ще пием?
25А Моисей извика към Господа; и показа му Господ дърво, което като хвърли у водата, водата се услади. Там им даде заповед и повеление, и там ги опита.
26И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам.
27После дойдоха в Елим, дето имаше дванадесет водни източници и седемдесет финикови дървета; и там поставиха стан близу при водите.