1И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.
2Защото, ако не рачиш да ги пуснеш, и ако ги държиш още,
3ето, ръката Господня ще бъде на скотовете ти които са по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата, и на овците; мор твърде тежък.
4И ще направи Господ различие между Израилевите скотове и Египетските скотове; от всичките скотове на Израилевите синове не ще да умре нито един.
5И определи Господ време и рече: Утре ще стори Господ това нещо на земята.
6И направи Господ това нещо на утрешния ден, и измряха всичките Египетски скотове; а от скотовете на Израилевите синове не умря нито един.
7И проводи Фараон да видят, и, ето, от Израилевите скотове не умрял нито един, и ожесточи се сърдцето Фараоново, и не пусна людете.
8Тогаз рече Господ Моисею и Аарону: Напълнете шепите си с пепел от пещ, и нека го разпръсне Моисей към небето пред Фараона;
9и ще стане прах по всичката Египетска земя; и ще стане на человеците и на скотовете възпаление което произвожда струпеи, по всичката Египетска земя.
10И взеха пепела от пеща, и застанаха пред Фараона; и разпръсна го към небето Моисей, и стана възпаление което произвождаше струпеи на человеците и на скотовете.
11И не могоха магесниците да стоят пред Моисея поради възпалението, защото възпалението беше върх магесниците и върх всичките Египтяни.
12Но Господ ожесточи сърдцето на Фараона, и не ги послуша, както говори Господ Моисею.
13И рече Господ Моисею: Стани утре рано та застани пред Фараона, и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат.
14Защото този път аз проваждам всичките си язви на сърдцето ти, и на слугите ти, и на людете твои, за да познаеш че няма никой подобен мен в всичката земя.
15Понеже сега ще простра ръката си и ще поразя тебе и твоите люде с мор; и ще се изтребиш от земята.
16И за това наистина те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.
17Още ли противостоиш на людете ми за да ги не пуснеш?
18Ето, утре около този час ще одъждя град много тежък, какъвто не е ставал никога в Египет откакто се е основал до днес.
19И сега проводи да събереш скотовете си и всичко що имаш в полетата; защото всеки человек и животно което се намери в полетата, и не се доведе в къщи, градът ще падне на тях, и ще умрат,
20Който от слугите Фараонови се убоя от словото Господне прибра бърже в къщи рабите си и скотовете си;
21а който не даде внимание в словото Господне остави рабите си и скотовете си по полетата.
22И рече Господ Моисею: Простри ръката си към небето, и ще бъде град по всичката Египетска земя, върх человеците, и върх скотовете, и върх всяка полска трева в Египетската земя.
23И простря Моисей жезъла си към небето; и Господ проводи гръм и град, и течеше огън по земята; и Господ одъжди град по Египетската земя.
24Така беше град, и огън размесен с града, град толко тежък щото не е бивал никога по всичката Египетска земя откак е станал там народ.
25И порази градът, в всичката Египетска земя, всичко що имаше по полетата, от человек до скот; и всичката полска трева порази градът, и всичките полски дървя изпочупи.
26Само в земята Гесен, дето бяха Израилевите синове, не стана град.
27Тогаз Фараон проводи та повика Моисея и Аарона и рече им: Този път съгреших: Господ е праведен, а аз и людете мои нечестиви сме.
28Помолете се Господу за да престанат, и да не стават Божий гръмове и град; и аз ще ви пусна, и не ще останете вече.
29И рече му Моисей: Щом излеза из града ще простра ръцете си към Господа: гръмовете ще престанат, и градът не ще да бъде вече, за да познаеш че земята е Господня.
30Но зная че ти и слугите твои още не ще да се убоите от лицето на Господа Бога.
31И ленът и ечимикът изпобити бидоха, защото ечимикът беше на класове, и ленът вързуваше семе.
32Но пшеницата и бялото жито не бидоха изпобити, защото бяха късни.
33И излезе Моисей вън из града от при Фараона, и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъжд не се изливаше вече по земята.
34И като видя Фараон че престанаха дъждът и градът и гръмовете следва да греши, и ожесточи сърдцето си той и слугите му.
35И ожесточи се Фараоновото сърце, и не пусна Израилевите синове, както говори Господ чрез Моисея.