1Подир това беше праздник Юдейски, и възлезе Исус в Ерусалим.
2А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора.
3В тех лежеха големо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата.
4[Защото от време на време слезваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.]
5И там имаше некой си человек болен от тридесет и осем години.
6Него виде Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш?
7Отговори му болният: Господине, нема человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слезва.
8Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи.
9И тоз час человекът оздраве, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.
10И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.
11Отговори им: Онзи който ме изцели, той ми рече: Дигни одъра си и ходи.
12Попитаха го: Кой е человекът що ти рече: Дигни одъра си и ходи?
13А изцеленият не знаеше кой е; защото Исус се уклони, понеже имаше народ много на това место.
14Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло.
15Отиде прочее человекът и обади на Юдеите че Исус е който го изцели.
16И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота.
17А Исус им отговори: Отец ми до сега работи, и аз работя.
18И за това Юдеите още повече искаха да го затрият; защото не току че съботата престъпваше, но и Бога за свой Отец казваше, и правеше себе си равен Богу.
19На това Исус отговори и рече им: Истина, истина ви казвам: Не може Синът да прави нищо от самосебе си ако не вижда Отца да прави това; понеже което прави той, подобно и Синът това прави.
20Защото Отец люби Сина, и показва му все що прави той; ще му покаже и от тези по-големи работи за да се чудите вие.
21Понеже както Отец въздига мъртвите и съживява, така и Синът които иска съживява.
22Защото Отец не съди никого, но е дал Сину всека съдба,
23за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца който го е проводил.
24Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и верва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд нема да дойде, но преминал е от смъртта в животът.
25Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят.
26Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и Сину да има живот в себе си;
27и власт му е дал да прави и съд, защото е Син человечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му,
29и ще излезат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение.
30Не мога аз да правя нищо от себе си: съдя както чуя; и съдбата ми е праведна; защото не искам моята моля, но волята на Отца който ме е проводил.
31Ако свидетелствувам аз за себе си, свидетелството ми не е истинно.
32Друг е който свидетелствува за мене; и зная че свидетелството което свидетелствува той за мене е истинно.
33Вие проводихте до Иоана; и свидетелствува за истината.
34Аз обаче от человеци свидетелство не вземам, но казвам това за да се спасите вие.
35Той беше светило което гореше и светеше; и вие поискахте да се порадвате за малко време на неговото светене.
36Но аз имам по-големо от Иоановото свидетелство; защото работите които Отец ми даде да ги извърша, тези работи които аз правя свидетелствуват за мене, че ме е Отец проводил.
37И Отец който ме е пратил, той свидетелствува за мене. Нито гласа му сте чули нито лицето му сте видели.
38И словото негово немате да пребъдва във вас, защото вие не вервате в тогоз когото е той изпратил.
39Изпитвайте писанията; защото вие мислите че в тех имате живот вечен; и те са които свидетелствуват за мене.
40Но вие не искате да дойдете при мене за да имате живот.
41От человеци слава не приимам;
42но познах ви че немате в себе си любов Божия.
43Аз дойдох в името на Отца моего, и не ме приимате: ако дойде друг в свое си име, него ще приемете.
44Как можете да повервате вие които приимате слава един от друг, и не търсите славата която е само от Бога?
45Да не мислите че аз ще ви обвиня пред Отца: има кой да ви обвини, - Моисей на когото вие уповахте.
46Защото ако бехте вервали в Моисея, повервали бихте в мене; понеже той за мене писа.
47Ако ли неговите писания не вервате, как ще повервате моите думи?