1Ето, окото ми видя всичко:
Ухото ми чу и разумя това.
2Което знаете вие, зная и аз:
Не съм по-долен от вас.
3Но аз ще говоря на Всесилнаго,
И желая да вляза в състязание с Бога.
4А вие сте измислители на лъжа:
Всинца сте безполезни лекари.
5Дано млъкнехте съвсем!
И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6чуйте сега състязанието ми.
И дайте внимание в оправданията на устните ми.
7За Бога неправедно ли ще говорите?
За него лъст ли ще произносите?
8За него лицеприятие ли ще направите?
Ще се съдите ли за Бога?
9Добро ли е да ви изследи той?
Или ще можете ли да го излъжете както излъгват человека?
10Той непременно ще ви обличи,
Ако тайно правите лицеприятие.
11Величието му не ще ли да ви ужаси?
И страхът му не ще ли да падне върх вас?
12Вашите възпоминания са подобни на пепел:
Твърделите ви са като твърдели от кал.
13Млъкнете! оставете ме и аз да говоря;
И нека дойде върх мене каквото ще.
14Защо вземам плътта си в зъбите си,
И турям живота си в шепата си?
15Той ако и да ме убива, аз на него се надея;
Но ще защитя пътищата си пред него.
16Даже той ще е моето спасение,
Защото лицемер не ще излезе пред него.
17Послушайте внимателно словото ми;
И изявението ми да бъде в ушите ви.
18Ето сега, аз съм наредил съдбата си:
Зная че ще се оправдая.
19Кой е онзи който ще се съди с мене?
Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20Но само две неща не ми направяй,
Тогаз не ще се скрия от лицето ти, -
21Отдалечи ръката си от мене;
И страхът ти да ме не ужаси.
22После повикай ти, и аз ще дам отговор;
Или аз да говоря, и ти върни отговор.
23Колко са беззаконията ми и греховете ми?
Яви ми прегрешението ми и греха ми.
24Защо криеш лицето си,
И мене считаш за неприятел на себе си?
25Ще покажеш ли себе си страшен на лист завяван?
И ще гониш ли суха плява?
26Защо пишеш горести против мене,
И правиш ме да наследвам беззаконията на младостта си,
27И туряш нозете ми в клада,
И наблюдаваш всичките ми пътища?
Забележваш дирите на нозете ми.
28И това мое тяло тлее като гнила вещ,
Като дреха от молец сядена.