1Тогаз отговори Елифаз Теманецът и рече: -
2Мъдър человек с въздушни мисли отговаря ли?
И пълни ли търбуха си с източен вятър?
3Препира ли се с суетни думи
И с неполезни речи?
4Наистина ти унищожаваш страха,
И изключваш моленето пред Бога.
5Защото устата ти показват беззаконието ти,
И избрал си езика на пронирливите.
6Устата ти те осъждат, а не аз:
Устните ти свидетелствуват против тебе.
7Ти ли си първ роден человек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
8чул ли си ти Божиите съвети?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9Що знаеш ти което ние не знаем?
Що разумяваш което няма у нас?
10Има и между нас сединяви и стари,
По-преминали на възраст и от баща ти.
11Божиите утешения и меките към тебе думи
За тебе малко нещо ли са?
12Какво те блазни сърдцето ти,
И на какво смигат очите ти,
13Та обръщаш духа си против Бога,
И изваждаш таквизи думи из устата си?
14Що е человек та да е чист,
И родений от жена та да е праведен?
15Ето, на светите си не се уверява;
И небесата не са чисти в очите му:
16Колко повече е гнусен и непотребен человек
Който пие неправда като вода!
17Аз ще ти обадя, послушай ме;
И това което съм видял, ще ти прикажа,
18Което мъдрите не скриха, но възвестиха,
Както бяха чули от своите отци,
19На които сами биде дадена земята,
И чужденец не замина между тях.
20Нечестивият се мъчи през всичките дни;
И преброени години са упазени за мъчителя.
21Ужасни гласове има в ушите му.
че като е в спокойствие ще нападне на него изтребителят;
22Не вярва че ще се върне от тъмнината;
И определен е той за нож.
23Скита се за хляб, но де го?
Знае че денят на тъмнината е готов в ръката му.
24Скръб и утеснение ще го ужасят:
Като цар приготвен за бой ще превъзмогнат против него
25Защото простре ръката си против Бога,
И възгордя се против Всесилнаго.
26Устреми се на него с врата си,
С дебелите гърбове на щитовете си;
27Защото покри лицето си с тлъстината си,
И направи тлъсти чреслата си.
28И насели в разорени градове,
В домове ненаселени,
Готови за събаряне.
29Няма да се обогати, и имотът му няма да пребъде,
Нито ще се разпространи изобилието му по земята.
30Няма да се отлъчи от тъмнината:
Пламик ще изсуши младоците му;
И с диханието на неговите уста ще се вземе.
31Да не повярва на суетата прелъстеният,
Защото суета ще бъде заплатата му.
32Преди времето си ще се отсече;
И ветвата му не ще се раззелени.
33Ще изрони неузрялото си грозде като лозето,
И ще хвърли цвета си като маслината.
34Защото събранието на лицемерите ще остане пусто,
И огън ще пояде шатрите на мъздоимството.
35Зачнуват лукавство, и раждат беззаконие,
И сърдцето им изхитри лъст.