1Диханието ми чезне,
Дните ми гаснат,
За мене вече гробищата остават.
2Няма ли присмиватели при мене?
И не пренощува ли окото ми в огорченията им?
3Тури, моля, поръчник за мене при себе си:
Кой би плеснал ръка с мене?
4Защото си скрил сърдцето им от разумност,
За това не ще ги възвисиш.
5Който предава приятели на грабеж,
Очите на чадата му ще изтаят.
6И постави ме притча на людете;
И укор станах аз пред тях.
7И отстъпиха очите ми от скърб,
И всичките ми удове станаха като сянка.
8Правите ще се почудят на това,
И неповинният ще се подигне против лицемера.
9А праведният ще държи пътя си,
И който има чисти ръце ще нарасти силата си.
10А вие всички върнете се и дойдете;
Защото не ще мога намери между вас разумен.
11Дните ми преминаха:
Намеренията ми и желанията на сърдцето ми се пресякоха.
12Туриха нощ за ден:
Виделината е близу при тъмнината,
13Ако чакам, гробът е жилището ми:
Постлах одъра си в тъмнината.
14Викнах към тлението: Отец ми си ти,-
Към червиете: Майка и сестра ми сте.
15И де е сега надеждата ми?
И кой ще види надеждата ми?
16В дълбочината на ада ще слезе тя
Когато се упокоим наедно в пръстта.