1А Иов отговори и рече: -
2Слушайте с внимание говоренето ми,
И това да са утешенията ви.
3Потърпете ме да изговоря;
И като изговоря, присмивайте се.
4На человека ли се оплаквам аз?
А защо да се не утесни духът ми?
5Погледнете на мене та се почудете,
И турете ръка на уста.
6Само да си наумя ужасавам се,
И трепет обладава плътта ми.
7Защо нечестивите живеят,
Остаряват, още и стават много силни?
8Семето им се утвърдява с тях наедно пред лицето им,
И внуците им пред очите им.
9Къщите им са безопасни от страх;
И Божий жезъл не е върх тях.
10Говедата им се гонят, и не напраздно;
Юницата им се тели, и не пометва.
11Пущат чадата си като овци;
И децата им скачат.
12Вземат тъпана и китарата,
И веселят се с гласа на свирката.
13Преминват дните си в благополучие;
И в една минута слазят в ад.
14И говорят Богу: Оттегли се от нас,
Защото не благоволим в знанието на пътищата ти.
15Що е Всесилний та да му работим?
И що се ползуваме като го призоваваме?
16Ето, благополучието им не е в ръката им:
Далеч да е от мене съветът на нечестивите,
17Колко пъти угасва светилникът на нечестивите,
И дохожда погибелта им върх тях!
Бог им разделя болезни в гнева си.
18Те са като плява пред вятъра,
И като прах от плява който граби вихрушката.
19Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за синовете им:
Въздава им, и ще познаят.
20Очите им ще видят погибелта им;
И ще пият от яростта на Всесилнаго.
21Защото кое наслаждение има нечестивий след себе си в дома си,
Като се пресече през сред числото на месеците му?
22Ще научи ли някой Бога на знание?
И той съди високите.
23Един умира в пълно благополучие,
Като е във всичко спокоен и тих:
24Ребрата му са пълни с тлъстина,
И костите му напоени с мозък;
25А друг умира в душевна горест,
И никога не е ял с весело сърдце.
26Наедно лежат в пръстта,
И червие ги покриват.
27Ето, знам мислите ви
И ухищренията ви за съсипването ми.
28Защото думате: Де е домът на княза?
И де е шатърът дето живееха нечестивите?
29Не попитахте ли които минуват през пътя?
И знаменията им не разумявате ли? -
30че нечестивият се пази за ден на погибел,
В ден на гняв ще бъде закаран.
31Кой ще яви пред лицето му неговия път?
И кой ще му въздаде което е той сторил?
32И той ще бъде донесен в гроба,
И ще пребивае в трапа.
33Буците на дола ще му бъдат приятни;
И всеки человек ще отиде подир него,
Както безчислени са отишли преди него.
34Как прочее ми давате суетни утешения
Когато в отговорите ви остава лъжовност?