1И отговори Иов та рече: -
2И днес оплакването ми е горко:
Раната ми е по-тежка от стенанието ми.
3Ах, да бих знаел де да го намеря!
Отишел бих до престола му:
4Изложил бих съд пред него,
И напълнил бих устата си с доказателства:
5Познал бих думите които би ми той отговорил,
И разумял бих що щеше да ми рече!
6Да ли с голяма сила щеше да се препира с мене?
Не! но щеше да тури в мене сила.
7Тогаз можеше праведният да се разговори с него;
И аз бих се освободил за всегда от Съдията си.
8Ето, отхождвам напред, но няма го,
И назад, но го не виждам,
9Наляво, дето работи, но не мога да го видя:
Крие се надясно, и го не виждам.
10Знае обаче пътя ми: изкусил ме е:
Ще изляза като злато.
11Ногата ми хвана стъпките му:
Упазих пътя му и не се уклоних
12От заповедта на устните му, и не се оттеглих назад.
Съхраних думите на устата му повече от нуждната си храна.
13Но той е в едно намерение; и кой може да го отвърне?
И което желае душата му прави.
14Защото върши което ми е определено;
И много таквиз има у него.
15За това ужасавам се от лицето му:
Размишлявам, и треперя от него.
16Защото Бог умекчи сърдцето ми,
И Всесилний ме ужаси;
17Понеже не бидох отсечен преди тъмнината,
И не скри мрака от лицето ми.