1Понеже времената не са скрити от Всесилнаго,
Защо не видят дните му тези които го познават?
2Едни преместят предели,
Грабят стада и пасят ги.
3Отнимат осела на сирачетата
Вземат говедото на вдовицата в залог:
4Изтласкват бедните от пътя:
На земята сиромасите се крият купно.
5Ето, като диви осли в пустинята излазят по работите си
Подраняват за грабеж
Пустинята дава им храна за чадата им.
6Жънат нива, която не е тяхна.
И берат лозе с неправда
7Правят да нощуват без дреха голите
Които нямат завивка в студа
8Измокрувани от горските буйни дъждове
Те пригръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9Грабват сирачето от съсците,
И вземат залог от сиромаха.
10Правят голия да си отиде без дреха;
И които носят сноповете остават гладни.
11Които изстискват елея в оградите им,
И които тъпчат жлебовете им, жедни са.
12человеци охкат из града,
И душата на ранените вика;
Но Бог не налага безумие.
13Тези са от противниците на виделината:
Не знаят пътищата й,
И не стоят в пътеките й.
14Убийцата става в зори и убива сиромаха и нищия,
А ноще става като крадец.
15Така и окото на прелюбодея очаква мръкнуванието; и дума:
Око не ще ме види;
И закрива лицето си.
16В тъмнината пробиват къщята
Които са си забележили през деня:
Видело не познават.
17Защото зората е за всички тях смъртна сянка
Понеже познават ужасите на смъртната сянка.
18Леки са по лицето на водата.
Делът им е проклет на земята:
Не видят пътя на лозята.
19Сушата и топлината грабват водата на снега,
А гробът грешните.
20Майчината им утроба ще ги забрави
червият ще има сладка гозба в тях
Няма вече да се поменат;
И неправдата ще се строши като дърво.
21Правят зло на неплодната, безчадната,
И не правят добро на вдовицата.
22Влачат силните съ силата си
Стават те, и никой не е безопасен в живота си.
23Даде Бог на тях безопасност, и се упокояват;
Но очите му са върху пътищата им.
24Възвисиха се за малко, и, ето, няма ги:
Съсипват се и както всичките отиват,
И отсичат се както главата на класовете.
25И сега ако не е така, кой ще ме изкара лъжец
И ще унищожи думите ми?