1Наистина има рудница за сребро,
И място за злато дето се очиства.
2Желязото се взема из земята,
И медта се лее от камика.
3человек туря предели на тъмнината,
И издирва до съвършенство всичко, -
Каменете на тъмнината и на смъртната сянка.
4От жилището си отваря яма
Дето нозе не стъпват:
Окачени люлеят се от человеците.
5Колкото за земята, от нея излазя хлябът,
И под нея се разравя както огън.
6Каменете й са място на сапфир,
И в нея има златна пръст.
7Хищна птица не знае този път,
И око на сокол не го е видяло.
8Зверовете не са стъпили на него;
Лъв не е заминал през него.
9человекъ простира ръката си върху канарите:
Превраща планините из корен.
10Разсича реки между скалите;
И окото му открива всичко многоценно.
11Ограничава течението на реките;
И скритото изважда на свет.
12Но мъдростта де ще се намери?
И де е мястото на разума?
13человек не познава цената й;
И не се намерва в земята на живите.
14Бездната казва: Не е в мене;
И морето казва: Не е с мене.
15Не може да се даде злато за нея;
И сребро не може да се претегли за променение с нея.
16Не може да се прецени с Офирско злато,
Съ скъпоценен оникс и сапфир.
17Злато и кристал не могат да се сравнят с нея,
Нито бива размяната й за съсъди от най-чисто злато.
18Не ще се помене корал или кристал;
Защото цената на мъдростта е по-горна от скъпоценните камене.
19Топаз Етиопски не ще се сравни с нея:
Не ще се прецени тя с чисто злато.
20А от де дохожда мъдростта?
И де е мястото на разума?
21Понеже е покрита от очите на всичките живи,
И скрита от небесните птици.
22Погибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слуха й.
23Бог разбира пътя й,
И той знае мястото й;
24Понеже той гледа дори до краищата на земята,
Види под всичкото небе,
25За да претегля тежината на ветровете
И да измеря водите с мярка.
26Когато направи закон за дъжда,
И път за светкавицата на гърма,
27Тогаз видя и я обяви:
Приготви я, ей! и я издири;
28И рече на человека: Ето,
Страхът Господен, туй е мъдрост;
И отдалечението от злото, то е разум.