1И продължи Иов беседата си и рече: -
2О, да бях както в преминалите месеци,
Както в дните когато Бог ме пазеше,
3Когато светилникът му светеше на главата ми,
И съ виделината му ходех в тъмнината:
4Както бях в дните на благополучието си,
Когато Божието добромислие бе над къщата ми,
5Когато Всесилний беше още с мене,
И децата ми около мене,
6Когато миех стъпките си с масло,
И скалата изливаше за мене реки от елей!
7Когато през града излазях на портата,
Приготвях седалището си на пазаря,
8Младите ме гледаха и се криеха,
И старците ставаха и стояха прави;
9Князовете преставаха да говорят,
И туряха ръка на устата си:
10Гласът на началниците се спираше,
И езикът им залепваше за небцето им:
11Ухо като чуеше ублажаваше ме,
И око като ме видеше свидетелствуваше за мене;
12Защото освобождавах сиромаха който викаше,
И сирачето, и който нямаше помощник.
13Благословението от тогози който бе близу да загине идеше на мене;
И сърдцето на вдовицата веселях.
14Облачах правда, и тя ми беше одежда:
Правотата ми беше като мантия и корона.
15Аз бях очи на слепия
И нозе на хромия.
16Бях отец на сиромасите:
Съдба която не знаех издирвах я.
17И трошех челюстите на неправедния,
И изтеглях лова из зъбите му.
18Тогаз думах: Ще умра на гнездото си;
И ще се умножат дните ми като пясъка.
19Коренът ми беше прострян към водите;
И росата нощуваше на ветвите ми.
20Славата ми подновяваше в мене,
И лъкът ми се укрепяваше в ръката ми.
21чакаха и ме слушаха,
И мълчеха в съветването ми.
22Подир думите ми те не притуряха нищо;
И говоренето ми капеше върх тях.
23И очакваха за мене като за дъжд,
И зееха с уста като за пролетен дъжд.
24Смеех се към тях, и не вярваха;
И не оставяха да падне долу светлостта на лицето ми
25Избирах пътя им, и седях княз,
И вселявах се като цар в войнството,
Както онзи който утешава оскърбените.