1И тримата тези человеци престанаха да отговарят Иову, защото беше праведен пред очите си.
2Тогаз се разпали гневът на Елиу сина на Варахиила Вузеца, от рода на Арама: разпали се гневът му против Иова, защото оправдаваше себе си повече нежели Бога.
3Разпали се гневът му и против тримата му приятели, защото, без да намерят ответ, осъдиха Иова.
4А Елиу очакваше да говори Иов и те, защото бяха по-стари от него.
5Но когато Елиу видя че нямаше ответ в устата на тримата мъже, разпали се гневът му.
6И отговори Елиу синът на Варахиила Вузеца и рече: -
Аз съм млад на възраст, а вие стари;
За това се посвених,
И убоях се да ви явя което зная.
7Аз рекох: Дните да говорят,
И многото години да учат мъдрост.
8Но има дух в человека;
И вдъхновението на Всесилния го вразумява.
9Не са винаги мъдри само по-големите;
Нито само старците разумяват съд.
10За това рекох: Слушайте ме,
Да явя и аз което зная.
11Ето, чаках вие да говорите;
Слушах доказванията ви
Доде изпитате думите;
12И прегледах ви;
И, ето, никой от вас не можа да обличи Иова
И да отговори на думите му.
13Да не речете: Ние намерихме мъдрост:
Бог ще го низложи, а не человек.
14А той не отпращаше думи към мене;
И аз няма да му отговоря според вашите говорения.
15Те се смаяха, не отговориха вече,
Изгубиха думите си.
16И чакаха, обаче не говореха;
Но стоеха: не отговаряха вече.
17Да отговоря и аз от моя страна,
Да явя и аз което зная;
18Защото съм пълен с думи:
Духът ми вътре в мене ме утеснява.
19Ето утробата ми е като вино не отворено:
Ще се разпукне както нови мехове.
20Ще проговоря за да си отдъхна:
Ще отворя устните си и ще отговоря.
21Да ми не бъде да стана лицеприемник
Нито да полаская человека.
22Защото не зная да лаская:
Създателят ми грабнал би ме тутакси.