1И пак отговори Елиу та рече: -
2Слушайте думите ми, о мъдри;
И дайте ми слушане, вие умни;
3Защото ухото опитва думите,
А небцето вкушава ястието.
4Да изберем за себе си съд:
Да знаем помежду си кое е доброто.
5Защото Иов рече: Праведен съм;
И Бог отстрани съда ми:
6Излъган съм в съда си:
Раната ми е неизцелима без да имам престъпление.
7Кой человек, като Иова,
Пие укори като вода,
8И пътува в съдружество с делателите на беззаконието,
И ходи с нечестиви человеци?
9Защото рече: Нищо не ползува человека
Да благоугождава Богу.
10Заради това слушайте ме, разумни мъже:
Да не бъде да има неправда в Бога,
И у Всесилнаго беззаконие!
11Защото ще отдаде на человека според делото му,
И ще направи да намери всеки според пътя си.
12Наистина Бог няма да направи нечестие,
Нито Всесилний ще извърне правосъдието.
13Кой е турил върх него грижата на земята?
Или кой е наредил всичката вселенна?
14Ако тури сърдцето си на человека,
Ще оттегли при себе си духа му и диханието му:
15Ще издъхне купно всяка плът,
И человекъ ще се върне в пръстта
16Сега, ако имаш разум, чуй това:
Слушай гласа на думите ми.
17И този който ненавиди правото ще властвува ли?
И ще изкараш ли повинен крепкия праведник
18Който говори на цар: Нечестив си, -
На князове: Беззаконни сте, -
19Който не приима лицето на князове,
Нито гледа на богатия повече нежели на сиромаха,
Понеже всички тези са дело на ръцете му?
20В една минута ще умрат,
И в полунощ людете ще се смутят и ще прейдат;
И якият ще се махне, не с ръка.
21Защото очите му са върху пътищата на человека,
И гледа всичките негови стъпки.
22Няма тъмнина нито смъртна сянка
Дето да се скрият делателите на беззаконието;
23Понеже не ще да тури вече человека в изпитание
За да дойде в съд с Бога.
24С неизследван способ ще строши крепките,
И ще тури други вместо тях;
25Защото знае делата им,
И обръща нощ и те се сътриват.
26Ударя ги като нечестиви
На място дето има зрители,
27Понеже се уклониха от него,
И не познаха ни един от пътищата му,
28И направиха да дойде при него викът на сиромасите,
И чу вика на угнетените.
29И когато той утешава, кой ще смути?
И когато крие лицето си, кой може да го види? .
Било за народ или человека еднакво,
30За да не царува лицемер,
И да се не впримчват людете.
31Наистина към Бога трябва някой да говори:
Пострадах, не ща да направя вече зло.
32Което аз не видя, ти ме научи:
Ако съм сторил беззаконие, не ща да сторя вече.
33Да ли според мнението ти ще направи въздаянието, че ти отхвърляш? Защото ти ще избереш, а не аз:
Говори прочее което знаеш.
34Разумни мъже ще ми рекат,
И мъдрий человек който ме слуша ще рече:
35Иов не говори съ знание,
И думите му не са с разум.
36Желанието ми е Иов да се изпита до конец;
Понеже отговори като нечестиви человеци.
37Защото на греха си притуря нечестие:
Ръкоплеще между нас,
И умножава думите си против Бога.