1Повикни сега: има ли някой да ти отговори?
И към кого от светите ще погледнеш?
2Наистина гневът убива безумния,
И ревнованието умъртвява глупавия.
3Аз видях безумния като се вкореняваше;
Но внезапно проклех къщата му.
4Синовете му са далеч от безопасност;
И смазват ги по съдовищата,
И няма кой да ги отърве;
5На които жетвата изяда гладният,
И граби я през трънете,
И имота им поглъща грабителът.
6Защото не излазя скръбта от пръстта,
Нито печалта изникнува из земята.
7Но человек се ражда за печал,
И искрите да хвъркат високо.
8Но аз Бога ще потърся,
И делото си ще възложа на Бога,
9Който прави неизследими величия
И чудеса безчислени;
10Който дава дъжд по лицето на земята,
И проважда води по нивята;
11Който възвишава смирените,
И въздига в безопасност нажалените:
12Който разпилява намеренията на хитрите,
И не могат ръцете им да извършат предприятието си;
13Който хваща мъдрите в пронирството им,
И съветът на лъстивите се низвергава.
14Дене посрещат тъмнина,
И по пладне пипат както ноще.
15Но избавя сиромаха от меч,
От устата им, и от ръката на силния.
16И сиромахът има надежда;
А устата на беззаконието се затулят.
17Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог;
За то не презирай наказанието на Всесилнаго;
18Защото той наранява, и обвързва;
Поразява, и ръцете му изцеляват.
19В шест скърби ще те освободи;
И в седмата няма да те досегне зло.
20В глад ще те избави от смърт,
И в бран от ръка на меч.
21От бич на език ще бъдеш упазен,
И не ще се уплашиш от погибел когато дойде.
22На погибелта и на глада ще се присмиваш,
И не ще се уплашиш от земните зверове.
23Защото ще имаш споборство с каменете на полето;
И дивите зверове ще мируват с тебе.
24И ще познаеш че шатърът ти е в мир;
И ще посетиш жилището си, и не ще намериш нищо оскудно.
25И ще познаеш че е много твоето семе,
И потомците ти както тревата на земята.
26Ще идеш в дълбока старост в гроба,
Както се скупува купен от жито в времето си.
27Ето, това издирихме: така е:
чуй го и познай за себе си.