1А Иов отговори и рече: -
2Дано би се претеглила наистина моята печал,
И злополучието ми да би се турило всичкото наедно на къпоните!
3Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
За това думите ми оскудяват.
4Защото стрелите на Всесилнаго са вътре в мене,
На които ядът изпива духа ми:
Божиите ужаси се опълчават против мене.
5Реве ли дивий осел при тревата?
Или мучи ли волът при яслите си?
6Яде ли се невкусното без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7Неща от които душата ми се отвращаше да ги не досегне,
Те ми станаха като блудкаво ястие.
8Дано да получех прошението си,
И да ми дадеше Бог желанието ми,
9И да би благоизволил Бог да ме погубеше,
Да би отпуснал ръката си та да ме посечеше!
10Но ще ми бъде още това утешение,
И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя,
че аз не скрих думите на Светаго.
11Що е силата ми та да се стърпявам?
И що е сетнината ми та да продължа живота си?
12Да ли е силата ми сила каменна?
Или плътта ми медна?
13Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мене избавлението?
14На оскърбения трябва съжаление от приятеля му;
Но той е оставил страха на Всесилнаго.
15Братята ми ме измамиха като поток;
Преминаха като течение на потоци
16Които се мътят от леда,
В които се топи снегът;
17Когато се стоплят изчезват:
Когато настане топлина изглаждат се от мястото си.
18Керваните като заобикалят пътищата си
Пристигат в нищо и се губят.
19Керваните Темански гледаха,
Пътниците Шевски ги чакаха:
20Излъгаха се в надеждата си:
Дойдоха там и се посрамиха.
21Сега и вие сте никакви:
Видяхте ужас, и се уплашихте.
22Рекох ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми дар от имота си?
23Или: Отървете ме от ръката на неприятеля?
Или: Избавете ме от ръката на насилниците?
24Научете ме, и аз ще млъкна;
И покажете ми в що съм съгрешил.
25Колко са яки правите думи!
Но вашето изобличение що показва?
26Мечтаете ли да изобличите думи,
Когато на отчаяния думите са като вятър?
27Наистина вие впримчате сирачето,
И копаете ров на приятеля си.
28Сега прочее благоволете да погледнете на мене;
Защото пред вас е явно ако аз лъжа.
29Повърнете се, моля: нека не става неправда:
Ей, повърнете се пак: аз имам правда в това.
30Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да разбере лошото?