1А Валдад Шуахецът отговори и рече: -
2До кога ще говориш така,
И думите на устата ти ще са силен вятър?
3Да ли Бог извраща съдбата?
Или Всесилний извраща правдата?
4Ако му са съгрешили синовете ти,
И ги е предал в ръката на беззаконието им;
5Ако би ти рано потърсил Бога,
Ако би се помолил Всесилному,
6Ако би бил ти чист и прав,
Непременно сега би се събудил той за тебе,
И направил би благополучно жилището на правдата ти;
7И ако да е било началото ти малко,
Но сетнините ти биха се уголемили много.
8Понеже попитай, моля, от първите родове,
И изпитай прилежно отците им;
9Защото ние сме вчерашни, и не знаем нищо,
Понеже нашите дни на земята са сянка.
10Не щат ли те да те научат те, и да ти рекат,
И да произнесат думи от сърдцето си?
11Никне ли рогозът без тиня?
Расте ли ситникът без вода?
12Доде е още зелен и не окосен
Изсъхнува преди всяка трева.
13Така са пътищата на всички които забравят Бога;
И надеждата на лицемера ще се изгуби.
14Надеждата му ще се пресече:
Дързновението му ще бъде паячина.
15Ще се опре на къщата си, но тя не ще устои:
Ще се хване за нея, но не ще се възправи.
16Влажен е пред слънцето;
И ветвата му се простира в градината му.
17Коренето му се сплитат в грамадата на каменете;
И гледа каменното място.
18Ако го изтръгне някой от мястото му,
Тогаз мястото ще се отрече от него и ще каже: Не съм те видял.
19Ето, тая е радостта на пътя му;
И от пръстта други ще изникнат.
20Ето, Бог не ще да отхвърли непорочния,
Нито ще хване ръката на злотворците,
21Доде напълни устата ти съ смях
И устните ти с възкликновение.
22Които те ненавидят ще се облекат с срам;
И жилището на нечестивите няма да съществува.