1Словото Господне което биде към Иоила сина Фатуилева.
2Слушайте това, стари;
И дайте ухо, всички които населявате земята.
Стана ли това в дните ви
Или в дните на бащите ви?
3Прикажете на чадата си за това,
И чадата ви на чадата си,
И чадата им на друг род.
4Каквото остави гъсеницата, изпояде го скакалецът;
И каквото остави скакалецът, изпояде го ателавът;
И каквото остави ателавът, изпояде го пръгът.
5Изтрезвете, пияници, та плачете;
И лелекайте, всички винопийци, заради новото вино;
Защото се отне от устата ви.
6Понеже люде възлязоха на земята ми,
Крепки и безбройни,
На които зъбите са зъби лъвови,
И имат членовни зъби на лъвица.
7Туриха лозата ми в запустение,
И смоковниците ми в сломение:
Съвсем я обелиха и хвърлиха:
Пръчките й останаха бели.
8Плачи като сгодена девица опасана с вретище
Заради мъжа на младостта си.
9Хлебното приношение и възлиянието се отне
От дома Господен:
Сетуват свещениците,
Служителите Господни.
10Запустя полето, сетува земята;
Защото се изгуби житото,
Изсъхна новото вино, изчезна елеят.
11Посрамете се, земледелци, и лелекайте, лозари,
Заради пшеницата и заради ечимика;
Защото жетвата на нивата се изгуби.
12Лозата изсъхна
И смоковницата изчезна:
Нарът, и финикът, и ябълката, -
Всичките дървета на полето изсъхнаха;
Щото радостта изсъхна от человеческите синове.
13Опашете се и плачете, свещеници:
Лелекайте, служители на олтаря:
Дойдете, пренощувайте във вретище,
Служители на Бога моего;
Защото хлебното приношение и възлиянието престана
От дома на Бога вашего.
14Осветете пост, прогласете тържество,
Съберете старейшините,
Всичките жители на земята,
В дома на Господа Бога Вашего;
И възопийте към Господа.
15Уви за онзи ден!
Защото денят Господен приближи,
И ще дойде като гибел от Всесилнаго.
16Не отне ли се храната пред очите ни,
Веселието и радостта от дома на Бога нашего?
17Сеянията изгниха под буците си,
Житниците запустяха,
Хранилищата се съсипаха;
Защото житото изсъхна
18Как въздишат скотовете!
Скитат се стадата на говедата
Защото нямат пасбище;
Ей стадата на овците изгинаха.
19Господи към тебе ще възопия,
Защото огънят изнури пасбищата на пустинята,
И пламикът изпогори всичките дървета на полето.
20Даже и скотовете на полето поглеждат към тебе;
Защото изсъхнаха потоците на водата,
И огън изпояде пасбищата на пустинята.