1Горко на тези които заповедват неправедни заповеди,
И на писците които пишат насилие,
2За да лишат сиромасите от съда,
И да разграбят праведното на нищите от людете ми,
За да им станат корист вдовиците,
И да съблекат сирачетата!
3И що ще да направите в деня на посещението,
И в гибелта която ще дойде от далеч?
Към кого ще притичате за помощ?
И де ще оставите славата си?
4Без мене ще се наведат между вързаните,
И ще паднат отдолу под убитите.
С всичко това гневът му не се повърна,
Но ръката му е още простряна.
5Горко на Асириеца, тоягата на яростта ми!
И бичът в ръката му е гневът ми!
6Ще го проводя върх лицемер народ,
И ще му дам заповед върх людете на яростта си,
За да донесе користи, и да грабне грабеж,
И да ги стъпче като калта на пътищата.
7Но той не разумява така,
Нито сърдцето му размишлява така;
Но в сърдцето му е
Да низвърне и да изтреби народи не малко.
8Защото говори:
Князовете ми не са ли всичките царе?
9Не е ли Халне както Кархамис?
Не е ли Емат както Арфад?
Не е ли Самария както Дамаск?
10Както ръката ми превзе царствата на идолите
На които истуканите беха по-много от Ерусалимските и Самарийските,
11Не ще ли направя, както направих на Самария и на нейните идоли,
Така и на Ерусалим и на кумирите му?
12За то,
Като свърши Господ всичкото си дело
Над гората Сион и над Ерусалим,
Ще накажа, дума, плода на горделивото сърдце на Асирийския цар,
И възгордението на високонадигнатите му очи.
13Защото говори:
Със силата на ръката си направих това,
И с мъдростта си, понеже съм разумен;
И преместих пределите на народите,
И разграбих съкровищата им,
И като крепък свалих седещите на високо;
14И ръката ми намери, както гнездо, богатството на людете;
И както събира някой яйца оставени,
Така събрах всичката земя аз;
И никой не поклати крило, или отвори уста, или пошепна.
15Да ли би се похвалила секирата против тогози който сече с нея?
Може ли се велехвали трионът против тогози който го движи? –
Както ако би дигнал жезълът тези които го дигат, -
Както ако би възвисила тоягата тогози който не е дърво.
16За то Господ, Господ Саваот,
Ще проводи на тлъстите му мършавост;
И под славата му ще се разпали пожар
Както пожар от огън.
17И светът на Израиля ще бъде огън,
И Светият негов, пламен;
И ще изгори и пояде трънете му
И глоговете му в един ден;
18И ще погуби славата на дъбравата му и на плодовитото му поле
От душа до плът;
И ще бъде както немощен когато чезне.
19А остатъкът на дъбравните му дървета ще бъде малочислен,
Щото дете да ги изпише.
20И в онзи ден
Остатъкът на Израил
И спасените от Якововия дом
Няма да се подпират вече на тогоз който ги порази,
Но ще се подпират с истина на Господа, Светия Израилев.
21Остатъкът ще се обърне, Якововът остатък,
Към Бога крепкаго.
22Защото, ако и да са людете ти, Израилю, като морския песък,
Остатък от тях ще се обърне:
Определеното погубление ще се излее с правда;
23Защото Господ Бог Саваот ще извърши
Определено погубване всред всичката земя.
24За то, така говори Господ Бог Саваот:
Люде мои които живеете в Сион,
Да се не боите от Асириеца:
Ще ви удари с жезъл,
И ще дигне тоягата си против вас
Според способа на Египет;
25Защото още твърде малко, и яростта ще престане,
И гневът ми ще бъде в погибел тям,
26И Господ на Силите ще дигне върх него бич
Според поразението на Мадиама в канарата Орив;
И както жезълът му се възвиси на морето,
Така ще го възвиси според способа на Египет.
27И в онзи ден
Товарът му ще се снеме от плещите ти,
И яремът му от врата ти;
И яремът ще се съкруши поради тлъстината.
28Той дойде в Гаят, мина в Мигрон:
В Михмас ще разтовари съсъдите си.
29Заминаха прехода:
Нощуваха в Гава:
Рама се устраши:
Гавая Саулова се разбяга.
30Възвиси гласа си, Галимова дъщеро:
Направи го да се чуе в Лаис,
Нищий Анатоте.
31Мадмина се пренесе:
Жителите на Гевим побегнаха.
32И само днес като остане в Ноб
Ще помаха с ръката си към гората на Сионовата дъщеря,
Към хълма на Ерусалим.
33Ето, Господ Иеова Саваот
Ще изкастри хубавите ветви със страшна сила;
И възвишените ще се съкрушат,
И надигнатите ще се снишат.
34И гъстите на дъбравата ще изсече с железо;
И Ливан ще падне чрез Крепкия.