1Защото Господ ще помилва Якова,
И ще избере пак Израиля,
И ще ги упокои в земята им;
И чужденците ще се съединят с тях,
И ще се прилепят при Якововия дом.
2И народите ще ги вземат и ще ги заведат на местото им;
И Израилевий дом ще ги има наследие в земята Господня
За раби и рабини;
И ще пленят пленителите си,
И ще владеят над притеснителите си.
3И в който ден Господ те упокои от скърбта ти,
И от страха ти,
И от жестоката работа
В която бе ти порабощен,
4Ще употребиш тази пословица против Вавилонския цар, и ще речеш:
Как престана насилникът!
Престана берникът!
5Господ съкруши жезъла на нечестивите,
Скиптъра на владетелите.
6Който поразяваше с ярост людете
С непрестанно биене,
Който владичествуваше с гняв над езиците,
Гоним е; и няма който да възбранява.
7Всичката земя се успокоява и безмълствува:
Възглашават радостно.
8Радват се и елхите за тебе,
Ливановите кедри, и думат:
От както си легнал ти
Дървосечец не възлезе на нас.
9Ад от доле дойде в движение заради тебе
За да посрещне твоето идване:
Заради тебе събуди мъртвите,
Всичките земни князове:
Дигна от престолите им
Всичките царе на народите.
10Те всички ще проговорят и ще ти рекат:
И ти ли биде слаб както ние?
Стана ли равен нам?
11Велехвалението ти се снижи в гроба,
И шумът на музикалните твои оръдия:
черви са постлани отдоле ти, и черви те покриват.
12Как си паднал от небето, ти
Сине на зората, Деннице!
Съкрушил си се на земята,
Ти който тъпчеше народите!
13А ти думаше в сърдцето си:
Ще възляза на небето,
Ще възвиша престола си над Божиите звезди;
И ще седна на гората на събранието, към страните на север:
14Ще възляза във висотата на облаците:
Ще бъда подобен Вишнему.
15Но ти ще слезеш в ад,
В дълбочините на рова.
16Които те видят ще се взрат в тебе,
Ще те разгледат, и ще рекат:
Този ли е человекът който правеше земята да трепери,
Който разклащаше царствата,
17Който запустяваше вселенната
И съсипваше градовете й
Който не пускаше узниците си в домовете им?
18Всичките царе на народите, всичките се упокояват със слава,
Всеки в дома си;
19А ти биде отхвърлен от гроба си като мерзостна отрасъл,
Като дреха на убити,
На прободени с нож,
На слазящи между каменете на рова, -
Като труп който се тъпче.
20Ти не ще се съединиш в погребение с тях,
Защото си погубил земята си,
Убил си своите люде:
Семето на злодейците никога не ще се поменува.
21Пригответе клане за чадата му
Поради беззаконието на отците им;
За да не станат и наследят земята,
И напълнят лицето на вселенната с врагове.
22Защото ще стана против тях,
Говори Господ Саваот,
И ще изгладя из Вавилон име, и остатък,
И син, и внук, говори Господ.
23И ще го направя наследие на ежове, и водни езера;
И ще го помета с метлата на погибелта,
Говори Господ Саваот.
24Закле се Господ Саваот и рече:
Непременно както намислих, така ще бъде,
И както реших, така ще остане,
25Да съкруша Асириеца в земята си,
И да го стъпча на горите си:
Тогаз хомотът му ще се дигне от тях,
И товарът му ще се снеме от плещите им.
26Това е решението решено за всичката земя;
И тая е простряната ръка над всичките народи.
27Защото Господ Саваот реши, и кой ще развали?
И ръката му е простряна, и кой ще я върне назад?
28В годината в която умре цар Ахаз стана това видение: -
29Не се радвай, всичка Филистимска земльо,
Защото се съкруши жезълът на поразившия те;
Понеже из кореня на змията ще излезе василиск,
И плодът му ще бъде горителна змия хвърката.
30И първородните на сиромаха ще се нахранят,
И нищите ще си почиват в безопасност;
И ще умъртвя кореня ти с глад;
И ще убие той остатъка ти.
31Ридайте, порти: въпий, граде:
Стопила си се, всичка Филистимска земльо;
Защото иде дим от север,
И нито един ще се отбие
В пълковете им.
32И кой ответ ще се даде на посланниците на народите? -
че Господ е основал Сион,
И на него ще уповаят сиромасите от людете му.