1Словото, което се откри на Исаия, сина Амосова, заради Юда и Ерусалим.
2В последните дни
Гората на дома Господен
Ще се утвърди на върха на горите,
И ще се възвиси над хълмовете;
И всичките народи ще се стекат в нея.
3И много племена ще отидат и ще рекат:
Дойдете да възлезем на гората Господня,
В дома на Бога Яковова;
И ще ни научи пътищата си,
И ще ходим в стъпките му;
Защото от Сион ще излезе закон,
И слово Господне от Ерусалим.
4И ще съди помежду народите,
И ще обличи много племена;
И ще изковат ножовете си за палечници,
И копията си за сърпове:
Народ върх народ не ще да дигне нож,
Нито ще научат вече бран.
5Доме Яковов, дойдете,
И да ходим в Господнята виделина,
6Понеже ти си оставил людете си, дома Яковов;
Защото се напълниха из изток,
И станаха прокобители както Филистимците,
И съединиха се с чадата на иноплеменниците.
7И земята им се напълни със сребро и злато,
И няма свършък на съкровищата им:
Напълни се земята им и с коне,
И няма свършък на колесниците им.
8И напълни се земята им с идоли:
Поклониха се на ръчните си дела,
На онова което пръстите им направиха.
9И наведе се простолюдин,
И унизи се големец;
И ти не ще им простиш.
10Влез в скалата и скрий се в пръстта
Поради страха от Господа,
И поради славата на неговото величие.
11Горделивите человечески очи ще се унижат,
И надигането на человеците ще се наведе;
А само Господ ще се възвиси в онзи ден.
12Защото денят на Господа Саваота ще бъде
Върх всекиго горделив и величав,
И върх всекиго що се надига, (и ще се унижи,)
13И върх всичките Ливански кедри високи и възвишени,
И върх всичките Васански дъбове,
14И върх всичките високи гори,
И върх всичките възвишени бърда,
15И върх всеки висок стълп,
И върх всяка обградена стена,
16И върх всичките Тарсийски кораби,
И върх всичките насладителни гледания.
17И височината на человека ще се наведе,
И надигането на человеците ще се унижи;
А само Господ ще се възвиси в онзи ден;
18И идолите съвсем ще се изгубят,
19И те ще влязат в пещерите на скалите
И в дупките на земята
Поради страха от Господа
И поради славата на величието му,
Когато стане да разтрепери земята.
20В онзи ден ще хвърли человек
На къртовете и на прилепите
Сребърните си идоли и златните си идоли,
Които направи за себе си за да се кланя,
21За да влезе в дупките на канарите
И в разселините на скалите
Поради страха от Господа
И поради славата на величието му,
Когато стане да разтрепери земята.
22Оставете се от человека,
На когото диханието е в ноздрите му;
Защото за какво се счита той?