1И в онзи ден тая песен ще се изпее в Юдината земя: -
Имаме град утвърден:
Спасение ще тури Бог за стени и предстения.
2Отворете портите,
И ще влезе праведний народ който пази истината.
3Ще упазиш в съвършен мир
Непоколебимия умом,
Защото на тебе той уповава.
4Уповавайте на Господа всекога;
Защото Господ Иеова е вечна крепост;
5Защото низринва живеещите на високо:
Снишва високостоещия град:
Снишва го дори до земята,
Хвърля го дори до пръстта.
6Ногата ще го потъпче,
Нозете на сиромаха, стъпките на нищия.
7Пътят на праведния е правота:
Ти, Правий, уравняваш пътя на праведния.
8Ей, в пътя на твоите съдби, Господи, те чакахме:
Желанието на душата ни е към твоето име и към твоето споменуване.
9С душата си те възжелах ноще;
Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори;
Защото когато твоите съдби са на земята
Жителите на света ще научат правда.
10Ако се помилва нечестивият,
Няма да научи правда:
В земята на правотата ще стори неправедно,
И не ще погледне на величието Господне.
11Ръката ти, Господи, е възвишена; но те не ще видят:
Ще видят ревността заради людете ти, и ще се посрамят;
Ей, огънят който е против вразите ти ще ги пояде.
12Господи, мир ще дадеш нам;
Защото ти си направил и всичките наши дела за нас.
13Господи Боже наш, други господари освен тебе са владели над нас;
Но сега чрез самаго тебе твоето име ще споменуваме.
14Те са умрели, няма да оживеят:
Мъртви са, няма да възкръснат;
За то, посетил си и изтребил си ги,
И си изгладил всичкия им помен.
15Умножил си народа, Господи,
Умножил си народа: прославил си се.
Разпространил си всичките граници на земята.
16Господи, в скърбта притекоха към тебе:
Изляха молене когато наказанието ти бе върх тях.
17Както непраздна жена
Когато наближава да роди превива се
И вика в болезните си,
Така станахме пред тебе, Господи.
18Станахме непраздни, превивахме се;
Но като че вятър родихме:
Никакво освобождение не завършихме на земята;
И не паднаха жителите на света.
19Твоите умрели ще оживеят,
Моите мъртви тела ще възкръснат:
Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта;
Защото росата ти е като росата на тревите,
И земята ще изхвърли мъртвите.
20Идете, люди мои, влезте в клетовете си,
И затворете дверите си подире си:
Скрийте се за малко едно мъгновение
Доде премине гневът.
21Защото, ето, Господ излазя от местото си
За да накаже жителите на земята за беззаконието им;
А земята ще открие кръвите си,
И не ще покрие вече убиените си.