1Горко на Ариил, Ариил,
Града дето Давид се насели!
Притурете година върх година:
Праздниците нека правят кръговете си в него.
2Но аз ще утесня Ариил;
И там ще бъде тъга и скърб;
И той ще ми бъде както Ариил.
3И ще туря стан против тебе наоколо,
И ще поставя обсада върх тебе с окопи,
И ще подигна табии против тебе.
4И ще се низринеш, ще говориш из земята;
И говоренето ти ще бъде низко из пръстта,
И гласът ти из земята ще бъде както на бесовъпрошател,
И говоренето ти ще шепне из пръстта.
5А множеството на странните около тебе ще бъде като тънък прах,
И множеството на насилниците като дребна плява отвевана;
И то ще бъде внезапно в едно мъгновение.
6Ще бъдеш посетен от Господа на Силите
С гръм, и с труд, и голем глас,
С буря, и вихрушка,
И с огнен пламик пояждащ.
7И множеството на всичките народи
Които воюват против Ариил,
Всички които ратуват против него и против твърдините му
И които го утесняват,
Ще бъдат като сън в нощно видение.
8И както гладният сънува, ето, че яде;
Но събужда се и душата му е праздна;
Или както жедният сънува, ето, че пие;
Но събужда се, и ето, примрел, и душата му е жедна, -
Така ще бъдат множествата на всичките народи
Които ратуват против гората Сион.
9Стойте смаяни и почудете се:
Помрачете се и ослепейте:
Те са пияни, но не от вино:
Политат, но не от сикера.
10Защото Господ изле на вас дух на дълбок сън,
И затвори очите ви:
Помрачи пророците и князовете ви които гледат видения.
11И всяко пророческо видение ще бъде за вас
Като думите на запечатана книга
Която би дали на некого който знае да чете,
И казали би: Я прочети това;
А той казва: Не мога, защото е запечатано;
12И дават книгата на некого който не знае да чете,
И казват: Я прочети това;
А той казва: Не зная да чета.
13За то Господ говори:
Понеже тези люде се приближават при мене с устата си,
И почитат ме с устните си,
Но сърдцето им далеч отстои от мене,
И благоговението им към мене е
Според поучения на человечески заповеди, -
14За то, ето, ще притуря да направя чудно дело между тези люде,
чудно и странно дело;
И мъдростта на мъдрите им ще се изгуби,
И разумът на разумните им ще се скрие.
15Горко на тези които търсят дълбоко место
За да скрият съвета си от Господа,
И на които делата са в тъмнината,
И казват:
Кой ни види? и кой ни знае?
16О строптивост ваша! Грънчарят ще се вмени ли както кал?
Направата ще рече ли за тогоз който я е направил: Той не ме е направил?
Или творението ще рече ли за тогоз що го е сътворил: Той няма разум?
17Не след твърде малко време ли още,
И Ливан ще се промени в плодоносно поле,
И плодоносното поле ще се вмени както дъбрава?
18И в онзи ден, глухите ще чуят словото на книгата,
И очите на слепите ще прогледат,
Освободени от тъмнината и от мъглата.
19И нищите ще умножат радостта си в Господа,
И сиромасите от человеците
Ще се развеселят в Светия Израилев.
20Защото страшният изчезна, и присмивателят се изгуби,
И всички които пазеха да направят беззаконие се изтребиха, -
21Които изкарват человека виновен в съдба,
И турят сет на оногоз който обличава на портата,
И с лъжа окривяват праведния.
22За то Господ който е изкупил Авраама така говори за Якововия дом:
Яков няма вече да се посрами,
И лицето му няма вече да побледнее;
23Но когато види чадата си, делото на ръцете ми,
Всред себе си, те ще осветят името ми,
И ще осветят Светия Яковов,
И ще се боят от Бога Израилев.
24А които беха заблудени духом ще бъдат вразумени,
И които роптаеха ще научат учение.