1Горко ти който разоряваш а не си бил разорен,
И грабиш а не си бил ограбен!
Когато престанеш да разоряваш ще се разориш:
Когато прекратиш да грабиш ще бъдеш ограбен.
2Господи, помилвай ни: тебе чакаме:
Бъди им мишца всека заран,
И спасение ваше в утеснително време.
3От гласа на метежа народите побегнаха:
От твоето възвишение племена се разпръснаха.
4И вашата корист ще се събере както гъсениците събират:
Ще скокнат върх нея както скакалец скача.
5Господ е превъзвишен,
Защото живее на високо:
Напълни Сион с правосъдие и правда.
6А мъдрост и знание ще бъдат утвърждение на времената ти,
И спасителна сила:
Страхът Господен, той е неговото съкровище.
7Ето, юнаците им викат по вън,
И посланниците на мира плачат горко.
8Пътищата опустеха:
Няма вече пътешественици:
Той разруши уговора, отхвърли градовете,
Не вменява человека за нищо.
9Земята сетува, изнемощева:
Ливан е посрамен, повенува:
Сарон прилича на пустиня:
На Васан и Кармил листете улетеха.
10Сега ще възстана, говори Господ,
Сега ще се възвиша,
Сега ще се възвелича.
11Слама ще зачнете, и плява ще родите:
Диханието ви като огън ще ви пояде.
12И народите ще бъдат като горения на вар,
Като тръне сечени ще изгорят в огън.
13Слушайте, вие далечни, що съм направил;
И вие ближни, познайте силата ми.
14Грешните в Сион се боят:
Трепет прехваща лицемерите:
Кой от нас ще обитава в пояждащ огън?
Кой от нас ще обитава във вечни пожари?
15Който ходи с правда и говори с правота,
Който презира печалбата от насилствата,
Който отръсва ръцете си от дароемство,
Който затика ушите си да не чуе за кръв,
И който затваря очите си да не види злото, -
16Той ще се насели на високо:
Утвърждението му ще бъдат твърдините на канарите;
Хлеб ще му се даде:
Водата му няма да оскудее.
17Очите ти ще видят царя в красотата му,
Ще видят далечна земя.
18Сърдцето ти ще преговаря ужас:
Де е писецът? де изтязателят?
Де сметателят на стълповете?
19Няма да видиш жестоки люде,
Люде на дълбок глас – да се не разбира,
На гъгнив език – да се не разумева.
20Погледни към Сион, града на праздниците ни:
Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно селение,
Шатър който няма да се снеме:
Коловете му няма да се преместват във век,
И никое от въжетата му няма да се прекъсне.
21Но там Господ на Славата ще бъде нам
Место на широки реки и потоци:
Там няма да влезе кораб с весла:
И великолепен кораб няма да премине от там.
22Защото Господ е съдия наш,
Господ е законоположител наш,
Господ е цар наш: Той ще ни спаси.
23Въжята ти ослабеха,
Не могат да укрепят мащата си,
Не могат да разпрострат платната.
Тогаз големи користи ще се разделят:
Хромите ще разграбят грабеж;
24И жителят няма да рече: Болен съм:
На людете които живеят в него ще се прости беззаконието им.