1Приближете се, народи, за да чуете,
И внимайте, племена:
Да чуе земята и което я напълнява,
Вселенната и всичко що се ражда в нея.
2Защото яростта Господня е върх всичките народи,
И пламенният му гнев върх всичките техни воинства:
Наложи на тях проклетия:
Предаде ги на заклание.
3А убиените им ще бъдат разхвърлени;
И смрад ще се дигне от труповете им;
А горите ще се разкиснат от кръвта им.
4И всичкото небесно воинство ще се стопи,
И небесата ще се свият като свитък;
И всичката им войска ще падне
Както пада лист от лоза,
И както улитат листе от смоковница.
5Защото, ножът ми се опи на небето:
Ето, той ще слезе за съдба върх Едом,
И върх народа на който аз наложих проклетия.
6Ножът Господен е пълен с кръв:
Отлъсте с тлъстината,
С кръвта на агнетата и ярците,
С тлъстината на овенските бъбреци;
Защото Господ има жъртва у Восора,
И клане голямо в Едомската земя.
7И единорогите ще слезат с тях,
И телците с биковете;
И земята им ще се опие с кръв,
И пръстта им ще отлъстее от тлъстина.
8Защото е ден на отмъщение Господне,
Година на въздаяния за съда на Сион.
9А струите й ще се претворят в смола
И пръстта й в жупел;
И земята му ще стане гореща смола:
10Няма да угасне, нито ноще нито дене:
Димът й ще възлиза непрестанно:
От род в род ще остане запустена:
Никой не ще мине през нея до века.
11Но неясит и еж ще я наследят;
И ивин и гарван ще живеят в нея;
И Господ ще разпростре върху нея въже за запустеване
И мерка за съсипване.
12Ще повикат големците му в царството;
Но никой не ще се намери там;
И всичките му князове ще достигнат в нищо.
13И тръне ще прозябнат в палатите му,
Коприви и къпини в твърдините му;
И ще бъде селение на чакали,
Двор на камилоптици.
14И дивите котки ще се спосрещат там с иените;
И сатирът ще се провиква към другаря си;
И самодивата ще си почива там
Като си намира место за почивка.
15Там ще се вгнездява стрелница змия, и ще носи яйца,
И ще мъти, и ще събира малките си под сенката си:
Там ще се събират и съпите,
Всеки с другаря си.
16Потърсете в книгата Господня та прочетете:
Нищо от тези не ще да липса
Нито ще бъде без другаря си;
Защото устата Господни заповедаха това,
И самият Дух негов ги събра.
17И той хвърли жребие за тях,
И ръката му раздели им с въже онази земя:
Ще я наследят във век:
От род в род ще обитават в нея.