1Утешавайте, утешавайте людете ми,
Говори Бог ваш.
2Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него
че времето на воинствуванието му се изпълни,
че беззаконието му се прости;
Защото взе от ръката Господня
Двойно за всичките си грехове.
3Глас на едного който вика в пустинята:
Пригответе пътя Господен:
Прав друм направете в пустинята за Бога нашего.
4Всеки дол ще се възвиши,
И всяка гора и хълм ще се сниши;
И кривите ще станат прави,
И неравните места равни;
5И славата Господня ще се яви,
И всека плът купно ще види;
Защото устата Господни говориха.
6Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася?
Всяка плът е трева,
И всичката й слава като полския цвят.
7Тревата изсъхна, цветът повена,
Когато вятър от Господа духна върх него:
Трева наистина са людете.
8Тревата изсъхна, цветът повена;
Но словото на Бога нашего остава във век.
9Ти който носиш благи вести на Сион
Възлез на високата гора:
Ти който носиш благи вести на Ерусалим,
Възвиши силно гласа си:
Възвиши: не бой се:
Речи на Юдините градове:
Ето Бог ваш!
10Ето, Господ Иеова ще дойде със сила,
И мишцата му ще владее за него:
Ето, мъздата му е с него,
И въздаянието му пред него.
11Ще пасе стадото си както пастир:
Ще събере агнетата с мишцата си,
И ще ги носи в пазухата си;
И ще води полека доещите,
12Кой е премерил водите с шепата си,
И измерил небесата с педа,
И побрал в мярка пръстта на земята,
И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?
13Кой е измерил Духа Господен,
Или му е бил съветник и го е научил?
14С кого се е съветвал той, и кой го е вразумил
И го е научил пътя на съдбата,
И му е предал знание,
И му е показал пътя на разума?
15Ето, народите са като капка от ведро,
И считат се като тънък прашец на къпона:
Ето, островите като прах що се дига;
16И Ливан не е доволен за горене,
Нито животните му са доволни за всесъжение.
17Всичките народи пред него са като нищо:
Считат се при него по-малко от нищото, и празднота.
18И тъй, кому ще уподобите Бога?
Или какво подобие ще сравните с него?
19Художникът лее кумир,
И златарят простира злато по него
И лее сребърни цепи.
20Който е сиромах за таквоз приношение
Избира дърво което не гние,
И търси си изкусен художник
За да направи кумир недвижим.
21Не знаете ли? не сте ли чули?
Не ви ли се възвести изначало?
От основанието на земята не разбрахте ли?
22Той е който седи върху кръга на земята,
И жителите й са като скакалци:
Той е който простира небесата като опона
И растяга ги като шатър за население,
23Който докарва князовете до нищо,
И прави като празднота земните съдии.
24Те се не насаждат нито се насеват;
Нито се закоренява в земята стволът им:
Щом подухне той върх тях, за еднъж изсъхнуват,
И бурята ще ги грабне като плява.
25И тъй, на кого ще ме уподобите,
И с кого ще се сравня? говори Светий.
26Подигнете очите си на високо
Та вижте кой създаде тези неща?
Извожда воинствата им с чет:
Вика всичките по име:
чрез величеството на силата му,
Понеже е крепък във власт,
Не оскудева ни едно от тях.
27Защо казваш, Якове, и говориш, Израилю:
Пътят ми е скрит от Господа,
И съдът ми се небрежи от Бога моего?
28Не знаеш ли? не си ли чул
че вечний Бог Иеова,
Създателят на земните краища,
Не ослабева и не се утрудва?
Неговият разум е неизследим.
29Той дава крепост на ослабналите,
И наращава силата на немощните.
30И младите ще ослабеят и ще се утрудят,
И избраните момци ще се спънат и паднат;
31Но които чакат Господа ще подновят силата си:
Ще възлезат с крила като орли:
Ще тичат, и не ще се утрудят:
Ще ходят, и не ще ослабеят.