1Мълчете пред мене, острови, и народите нека подновят сила:
Нека приближат, и тогаз нека говорят:
Да предстанем купно на съд.
2Кой подигна праведния от изток?
Призва го при нозете си:
Предаде му народи,
И постави го господар над царе
Които предаде на ножа му като прах,
На лъка му като плява завеяна.
3Погна ги, и мина безопасно
Пътя по който не беше ходил с нозете си.
4Кой подействува и направи това,
И призва родовете из начало?
Аз Господ първий,
И с последните Аз съм.
5Островите видеха и убояха се,
И земните краища се разтрепераха,
Приближиха се, и дойдоха.
6Всеки помогна на другаря си,
И рече на брата си: Крепи се.
7И работникът насърдчава златаря,
И този който кове с чук оногоз който удря на наковалнята,
И казва: Добре е за спояване,
И го заякчава с гвозде да се не клати.
8Но ти, Израилю, рабе мой,
Якове, когото аз избрах,
Семе на Авраама възлюбления ми,
9Ти когото аз взех от краищата на земята,
И те повикнах от последните й страни,
И рекох ти: Ти си мой раб,
Аз те избрах, и не те отхвърлих:
10Не бой се, защото аз съм с тебе:
Не трепери, защото аз съм Бог твой:
Ще те укрепя, ей, ще ти помогна,
Ей, ще те подпра с десницата на правдата си.
11Ето, всички що са разгневени на тебе
Ще се постидят и посрамят:
Съперниците ти ще станат като нищо и ще погинат.
12Ще ги потърсиш и няма да ги намериш, -
Онези които имат разпря с тебе.
Които ратуват против тебе ще станат като нищо
И като че не са били.
13Защото аз Господ Бог твой съм който подкрепявам десницата ти,
И ти казвам: Не бой се: аз ще ти помогна.
14Не бой се, черве Якове, смъртни Израилеви:
Аз ще ти помагам, говори Господ
Избавителят твой, Светий Израилев.
15Ето, аз ще те направя нова остра диканя назъбена:
Ще вършееш горите, и ще ги стриеш,
И ще направиш хълмовете като дребна плява:
16Ти ще ги отвееш, и ветърът ще ги отнесе,
И бурята ще ги разпръсне;
А ти ще се възвеселиш в Господа,
Ще се похвалиш в Светаго Израилева.
17Когато сиромасите и нищите поискат вода, и няма,
И езикът им съхне от жажда,
Аз Господ ще ги послушам,
Аз Бог Израилев няма да ги оставя.
18Ще отворя реки на високи места,
И източници всред доловете:
Ще направя пустинята водни езера,
И сухата земя водни източници.
19В пустинята ще насадя кедър, ситим,
Мирсина и маслено дърво:
В ненаселената земя ще туря наедно елха,
Явор, и букс;
20За да видят, и да знаят,
И да помислят, и да разумеят купно
че ръката Господня е направила това,
И Светий Израилев го е създал.
21Представете съда си, говори Господ:
Приведете силните си доказателства, говори Царят Яковов.
22Нека приведат, и нека ни явят що има да бъде:
Нека възвестят прежното що е било,
За да размислим и да познаем последното му;
Или нека възвестят нам бъдещето.
23Възвестете онова което ще стане изпосле,
За да познаем че сте богове:
Направете още и добро, или зло направете,
За да се почудим и да видим купно.
24Ето, вие сте от нищо,
И делото ви е от нищо,
Който ви избира, мерзост е.
25Подигнах едного от север, и иде:
От изток слънца ще призове моето име;
И ще нагази князовете като кал,
И както грънчарят тъпче глината.
26Кой е явил това от начало за да знаем,
И от по-напред за да речем: Той е праведен?
Но няма който да го е явил, но няма който да го е казал;
Но няма който да е чул думите ви.
27Първий аз Сиону рекох: Ето, ето това!
И дадох на Ерусалим благовестител.
28Защото прегледах, и нямаше никой,
Ей, между тях, но нямаше съветник
Който да може да отговори дума когато ги попитах.
29Ето, всичките са суета:
Делата им са нищо:
Излеяните им идоли са вятър и пустота.