1Ето моя раб когото подкрепявам,
Избрания мой в когото душата ми благоволи:
Турих Духа си на него:
Той ще изнесе съд на народите.
2Няма да викне, нито да въззове,
Нито ще направи гласа си да се чуе по вън.
3Тръст смазана не ще пречупи,
И замъждяло свещило от лен не ще угаси:
Ще изнесе съд с истина.
4Няма да изчезне нито да малодушествува
Доде тури съд на земята;
И островите ще очакват неговия закон.
5Така говори Бог, Господ,
Който направи небесата и ги простре,
Който разпростре земята с произведенията й,
Който дава дихание на людете които са на нея,
И дух на тези които ходят по нея:
6Аз Господ те призвах в правда,
И ще те взема за ръка,
И ще те пазя, и ще те поставя завет на людете,
Светлина на езичниците,
7За да отвориш очите на слепите,
Да извадиш затворените от затвор,
Седещите в тъмнина из дома на тъмницата.
8Аз съм Господ: това е моето име;
И не ща да дам славата си другиму,
Нито хвалата си на истуканите.
9Ето, сбъдоха се онези неща които са от начало предсказани,
И аз ви известявам нови:
Преди да изникнат, казвам ви ги.
10Пейте Господу песен нова,
Хвалата му от краищата на земята,
Вие които слазяте в морето, и всичко което е в него, -
Острови, и вие които живеете на тях.
11Пустинята и градовете й нека възвишат глас,
Селата в които живее Кидар:
Да пеят жителите на Села,
Да възклицават от върховете на горите,
12Да дадат слава Господу,
И да възвестят хвалата му в островите.
13Господ ще излезе като силен,
Ще възбуди ревност като ратник;
Ще извика, ей, ще изрикае,
Ще превъзмогне над враговете си.
14От много време млъкнах,
Останах тих, удържах себе си:
Сега ще викна както раждащата:
Ще низвърна купно и погълна.
15Ще запустя гори и хълмове,
И изсуша всичката им трева;
И ще направя реките острови,
И езерата ще изсуша.
16И ще доведа слепите през път който не са знаели,
Ще ги водя в пътеки които не са знаели:
Тъмнината ще направя виделина пред тях, и кривите пътища прави.
Това ще направя за тях, и няма да ги оставя.
17Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят
Които уповават на ваяните,
Които говорят на леяните:
Вие сте наши богове.
18Слушайте, глухи,
И погледнете, слепи, да видите.
19Кой е слеп освен раба ми,
Или глух както вестителят ми когото проводих?
Кой е слеп както преданият Богу,
И слеп както рабът Господен?
20Гледаш много, но не съглеждаш:
Отваряш уши, но не чуеш.
21Господ му стана благомисленик заради правдата си:
Ще увеличи закона, и ще го направи почтен.
22Но те са ограбени и оголени люде:
Всичките са впримчени в пещери
И скрити в тъмници:
Разхищение са, и няма избавител:
Обир са, и никой не казва: Върни го.
23Кой от вас ще даде ухо на това?
Кой ще внимае и слуша за бъдещето?
24Кой предаде Якова на обир,
И Израиля на грабители?
Не Господ ли на когото съгрешихме?
Защото не рачиха да ходят в пътищата му,
Нито послушаха закона му.
25За то изле на него върлостта на гнева си
И буйността на бранта,
Която го опали от всякъде, но той не разумя,
И го изгори, но той не тури това на сърдце.