1Падна Вил, наведе се Нево:
Идолите им се туриха на животни и скотове:
Товарът който вие носите стана тегота на умореното животно.
2Наведоха се, паднаха купно:
Не могат да отърват товара,
Но и те отиват в плен.
3Слушайте ме, доме Яковов,
И всички остатъче от Израилевия дом,
Вие дигнатите от мене още от утробата,
Носените още от ложесната:
4И до старостта ви аз съм истият,
И до седина аз ще ви нося:
Аз ви направих, и аз ще ви дигна;
Ей, аз ще ви нося и спася.
5Кому ще ме уподобите и ще ме сравните и съразмерите,
Та да бъдем подобни?
6Изсипват злато из мешеца,
И претеглят сребро с вес:
Наемат златар, та го направя бог:
После падат и се покланят:
7Дигат го на рамо и носят го
Та го турят на местото му, и стои там:
Няма да мръдне от местото си;
Още и викат към него, но не може да отговори
Нито да ги избави от бедата им.
8Помнете това, и покажете се мъже:
Докарайте това на ума си, отстъпници.
9Помнете по-прежните от начало;
Защото аз съм Бог, и няма друг:
Аз съм Бог, и няма подобен мене,
10Който от начало възвестявам свършъка,
И от по-напред нестаналите,
И казвам: Съветът ми ще стане,
И ще свърша всичкото си щение;
11Който зова хищната птица от изток,
Мъжа на съвета ми от далечна земя;
Ей, рекох, и ще направя да стане:
Намислих, и ще го извърша.
12Слушайте ме, жестокосърдечни,
Вие които сте далеч от правдата.
13Приближих правдата си: не ще да е далеч;
И спасението ми няма да закъснее;
И ще дам в Сион спасение
На Израиля славата си.