1Слез та седни на пръстта, девице, дъщи Вавилонска:
Седни наземи: престол вече няма, дъщи Халдейска;
Защото няма да се наречеш вече изтънчена и изнежена.
2Хвани ръкомелницата та мели брашно:
Открий булото си, подигни полите си,
Открий голените си, мини реките.
3Голотата ти ще се открие;
Ей, срамотата ти ще се яви:
Отмъщение ще взема,
И не ще бъда умолен от человека.
4Името на нашия Изкупител е Господ Саваот,
Светий Израилев.
5Седи та мълчи, и влез в тъмнината, Халдейска дъщи;
Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.
6Разгневих се на людете си:
Омърсих наследието си,
И предадох ги в ръката ти;
Но ти им не показа милост:
Ти си твърде отекчила ярема си върх стареца;
7И рекла си: Във век ще бъда господарка;
Та не си турила това в сърдцето си,
Нито си поменала сетнините на това.
8Прочее чуй сега това, ти сластолюбива
Която седиш безгрижна,
Която говориш в сърдцето си:
Аз съм, и освен мене няма друга:
Няма да седна вдовица,
И няма да зная безчадие.
9Тези и двете ще дойдат върх тебе
Внезапно, в един ден,
Безчадие и вдовство:
Ще дойдат върх тебе напълно,
В множеството на омайванията ти,
В голямото изобилие на обаянията ти.
10Защото си дръзнала на лукавството си,
И рекла си: Не ме види никой:
Мъдростта ти и знанието ти те измамиха;
И рекла си в сърдцето си:
Аз съм, и освен мене няма друга.
11За то ще дойде зло върх тебе,
Без да знаеш от де се ражда;
И беда ще нападне на тебе,
Без да можеш да я върнеш;
И гибел ще дойде внезапно върх тебе, без да знаеш.
12Застани сега с обаянията си,
И с множеството на омайванията си
В които си се трудила от младостта си,
Ако можеш се ползува,
Ако можеш се укрепи.
13Уморила си се в множеството на съветите си:
Нека застанат сега небогледците и звездочетците,
Предвещателите по новолуние,
И нека те избавят
От това което ще дойде върх тебе.
14Ето, те ще бъдат като плява:
Огън ще ги изгори:
Не ще могат да избавят себе си от силата на пламика:
Не ще остане въглен да се огрее някой,
Нито огън за да седне пред него.
15Таквиз ще ти бъдат онези с които си се трудила
И търгувала от младостта си:
Ще бягат скитаще се всеки в страната си:
Никой не ще те избави.