1Праведният загинва, и никой не туря на сърдце;
И благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумева некой
че праведният се взема преди злото.
2Ще влезе в мир:
Които ходят в правостта си
Ще си починат на леглото си.
3А вие, синове на гледачка,
Семе на прелюбодей и на блудница, приближете се тук.
4Над кого се забавяте?
против кого сте разширили уста и сте изплевили език?
Не сте ли чада на престъпление, семе на лъжа,
5Разжигаеми към идолите
Под всяко зелено дърво,
Колите чадата в дебрите,
Под разселините на канарите?
6Делът ти е между камичетата на потоците:
Те са, те ти са наследие,
И тям си излела възлияния,
Принесла си хлебно приношение:
С това ще мога ли да се утешя?
7На висока и възвишена гора си турила леглото си,
И там си възлезла да принесеш жъртва.
8И зад дверите и дверостълпите поставила си помена си;
Защото си се открила другиму освен мене,
И си възлезла: разширила си леглото си, и съгласила си се с тях:
Възлюбила си техното легло:
Избрала си место за него.
9Отишла си даже при царя с помазания,
И умножила си ароматите си,
И проводила си далеч посланниците си,
И смирила си себе си дори до ада.
10И уморила си се от дългия път;
Но не си рекла: Няма надежда:
Намерила си живеене в ръката си;
За това не си запрела.
11И от кого си се устрашила или убояла да та излъжеш
И да ме не поменеш,
Нито да ме туриш в сърдцето си?
Не е ли защото аз млъкнах, и даже от много време
Ти се не убоя от мене?
12Аз ще известя правдата ти, и делата ти,
Които не ще да те ползуват.
13Когато викнеш, нека те отърват онези които си събрала;
Но ветърът ще отнесе всички тях:
Едно подухване ще ги вземе;
А който уповава на мене ще наследи земята,
И ще придобие светата моя гора.
14И ще рече: Възвишете, възвишете, пригответе пътя,
Отмахнете препъванията от пътя на моите люде.
15Защото така говори Всевишний и Превъзнесений,
Който живее във вечността, на когото името е Светий:
Аз обитавам на високо и свето место,
Още със съкрушения в сърдце и смирения духом,
За да оживявам духа на смирените,
И да оживявам сърдцето на съкрушените,
16Защото не ще бъда вечно в съдба,
Нито ще бъда всекога гневен;
Понеже тогаз биха премрели пред мене
Духът и душите които съм направил.
17Заради беззаконието на лакомството му се разгневих
И го поразих: отвърнах лицето си и се разгневих;
Но той последва упорно пътя на сърдцето си.
18Видех пътищата му, и ще го изцеля;
И ще го водя, и ще въздам пак утешения
Нему и на оскърбените му.
19Аз създавам плода на устните:
Мир, мир, на далечния и на ближния,
Говори Господ; и ще го изцеля.
20А нечестивите са като развълнуваното море
Когато не може да се утиши:
Водите му изхвърлят тиня и кал.
21Мир няма за нечестивите, говори Бог мой.