1Ето, ръката Господня не се е скратила да не може да спаси,
Нито ухото му натегнало да не може да чуе;
2Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего,
И греховете ви скриха лицето му от вас за да не чуе.
3Защото ръцете ви са осквернени от кръв,
И пръстите ви от беззаконие:
Устните ви думат лъжи: езикът ви преговаря зло.
4Никой не вика за правдата нито се съди по истина:
Уповават на суетата, и говорят лъжи:
Зачнуват злоба, и раждат беззаконие.
5Василискови яйца мътят,
И тъкат нишка паячна.
Който яде от яйцата им умира;
И ако счупи некое, излазя ехидна.
6Нишките им не стават за дрехи,
Нито ще се облекат от делата си:
Делата им са дела беззаконни,
И деянието на насилството е в ръцете им.
7Нозете им тичат към злото
И спешат да пролеят неповинна кръв:
Размишленията им са размишления беззаконни:
Запустение и изтребление има в пътищата им.
8Те не знаят пътя на мира;
И няма правосъдие в стъпките им:
Сами си изкривиха пътищата си:
Всеки който ходи в тях не знае мир.
9За това съдбата е далеч от нас,
И правдата не стига до нас.
чакаме виделина, а ето тъмнина, -
Сияние, а ходим в мрак.
10Пипаме стената като слепите,
И пипаме като онези които нямат очи:
В пладнина се препъваме като в нощ:
Всред тлъсти места сме като мъртви.
11Всички ревем като мечки,
И непрестанно стенем като гълъби:
Съдба очакваме, но няма, -
Спасение, но е далеч от нас.
12Защото се умножиха пред тебе престъпленията ни,
И греховете ни са свидетели против нас;
Защото с нас са престъпленията ни,
И беззаконията си, ние ги знаем.
13Станахме престъпници и неверни към Господа,
И отдалечихме се да не следваме Бога нашего:
Говорихме обидно и метежно:
Зачнахме, и произведохме от сърдце лъжливи думи.
14И съдбата отстъпи назад,
И правдата стои далеч;
Защото истината падна на стъгдата,
И правотата не може да влезе.
15Ей, изчезна истината;
И който се уклонява от злото става лов;
И виде Господ;
И стана му неугодно че нямаше правосъдие;
16И виде че нямаше человек,
И почуди се че нямаше ходатай;
За това мишцата му издействува спасение нему;
И правдата му, тя го удържа.
17И облече се с правда като с броня,
И тури на главата си шлем на спасение,
И облече като дреха одеждите на отмъщението,
И загърна се с ревността като с мантия.
18Според делата им, така ще въздаде,
Гняв на противниците си, въздаяние на враговете си:
Ще направи въздаяние на островите.
19И ще се убоят от името Господне на запад,
И от славата му на изток слънца:
Когато врагът нападне като река,
Духът Господен ще възвиси хоругва против него.
20И Изкупителят ще дойде в Сион
И към онези от Якова които се обръщат от престъпление, говори Господ.
21А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ:
Духът ми който е на тебе
И словата ми които турих в устата ти
Не ще оскудеят от устата ти,
Нито от устата на семето ти,
Нито от устата на семето на семето ти
От сега и до века, говори Господ.