1Потърсен бидох от онези които не питаха за мене:
Намерен бидох от онези които ме не търсеха.
Рекох: Ето аз! ето аз!
Към народ който не призоваваше името ми.
2Прострех ръцете си вес ден
Към непокорливи люде,
Които ходят по път не добър
Вслед своите помишления:
3Люде които ме раздражават всякога пред лицето ми,
Които колят жъртви в градини
И кадят на олтари от кирпичи;
4Които седят в гробища,
И нощуват в скришни места;
Които ядат свинско месо,
И в съсъдите си имат сок от нечисти неща;
5Които казват: Махни се от мене, не се допирай до мене,
Защото съм по-свет от тебе:
Те са дим в ноздрите ми,
Огън горещ вес ден.
6Ето, писано е пред мене,
Не ще да замълча, но ще направя отмъщение,
Ей, ще въздам в пазухите им
7Беззаконията ви, купно и беззаконията на отците ви, говори Господ,
Които кадиха върху горите,
И ме хулиха върху хълмовете;
За то ще възмеря в пазухата им делото им от начало.
8Така говори Господ:
Както когато се намира мъст в грозда, говорят:
Не разваляй го, защото има благословение в него,
Така ще направя за рабите си,
За да не изтребя всичките.
9И ще извадя семе от Якова,
И наследник на планините си от Юда.
И избраните ми ще ги наследят,
И рабите ми ще се населят там.
10И Сарон ще бъде ограда на стада,
И долът Ахор место за лежане на говеда,
За людете ми които ме дирят.
11А вас, които оставяте Господа,
Които забравяте светата ми гора,
Които приготвяте трапезата на Гада,
И които правите възлияние на Мени,
12Ще ви изброя за нож,
И всички ще се наведете на клане;
Защото зовех, и не отговаряхте,
Говорех, и не слушахте;
Но правехте злото пред мене,
И избирахте неугодното мене.
13За това така говори Господ Иеова:
Ето, рабите ми ще ядат, а вие ще гладувате:
Ето, рабите ми ще пият, а вие ще жедувате:
Ето, рабите ми ще се развеселят, а вие ще се посрамите;
14Ето, рабите ми ще възклицават от сърдечно веселие,
А вие ще пищите от сърдечна болка,
И ще лелекате от угнетение на духа.
15И ще оставите името си на избраните ми за клетва;
Защото Господ Иеова тебе ще умъртви,
И рабите си ще нарече с друго име,
16Щото който ублажава себе си на земята
Да ублажава себе си в Бога на истината;
И който се кълне на земята
Да се кълне в Бога на истината;
Защото предишните скърби се забравиха,
И защото се скриха от очите ми.
17Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя;
И предишните няма да се поменат,
Нито ще дойдат на ум.
18Но веселете се и радвайте се всекога
В онова което създавам;
Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,
И людете му за веселие.
19И ще се радвам на Ерусалим,
И ще се веселя за людете си;
И няма да се чуе вече в него глас на плач
И глас на вопъл:
20Няма да бъде вече там малоденен младенец,
И старец който да не е изпълнил дните си;
Защото детето ще умира стогодишно,
А стогодишен грешник ще бъде проклет.
21И ще съградят къщи, и ще се населят;
И ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22Няма да съградят те, а друг да се насели:
Няма да насадят те, а друг да яде;
Защото дните на моите люде ще са както дните на дърво,
И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им.
23Не ще да се трудят напраздно,
Нито ще раждат чада за скърб;
Защото са семе на благословените Господни,
И потомството им с тях.
24И преди да въззоват те аз ще отговарям;
И доде още говорят те аз ще слушам.
25Вълкът и агнето ще пасат наедно;
И лъвът ще яде плява както говедото;
А храна на змията ще бъде пръстта:
Не ще да правят повреда нито погубване
Във всичката ми света гора, говори Господ.