1И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.
2А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.
3И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него,
4как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?
5И казваше им, че Син человечески е господар и на съботата.
6И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.
7И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.
8Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.
9Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?
10И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.
11А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.
12През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба към Бога.
13И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли:
14Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,
16Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.
17И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,
18и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
19И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.
20И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.
21Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.
22Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго.
23Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.
24Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.
25Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.
26Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.
27Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,
28благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.
29На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.
30Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.
31И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем.
32И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех.
33И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.
34И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.
35Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.
36Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.
37И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
38давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.
39Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?
40Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.
41И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?
42Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.
43Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;
44понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.
45Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.
46И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?
47Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.
48Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.
49А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.