1А след два дни беше пасха и безквасните хлебове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият.
2И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа.
3И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изле мирото на главата му.
4А имаше некои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото?
5защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея.
6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене.
7Защото сиромасите всекога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всекога немате.
8Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро телото ми за погребение.
9Истина ви казвам: Дето че се проповеда това евангелие по всичкия свет, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.
10Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тем.
11И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.
12И в първия ден на безквасните хлебове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата?
13И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него.
14И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си?
15И той ще ви посочи горница голема, постлана, готова; там ни пригответе.
16И излезоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.
17И като стана вечер, дойде с дванадесетте.
18И когато седеха на трапезата и ядеха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.
19А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?
20А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.
21Син человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.
22И когато ядеха взе Исус хлеб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое.
23И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.
24И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:
25истина ви казвам че нема вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.
26И като изпеха песен, излезоха на Гората Елеонска.
27И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците."
28Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея.
29А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не.
30И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене.
31А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, нема да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.
32И идват на едно место което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.
33И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.
34И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.
35И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;
36И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.
37Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?
38Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.
39И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.
40И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им беха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.
41И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син человечески в ръцете на грешниците.
42Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.
43И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.
44А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.
45И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.
46И те туриха на него ръце и уловиха го.
47А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.
48И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите?
49Всеки ден бех при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.
50Тогаз го оставиха всички и побегнаха.
51И следваше го некой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците.
52А той остави плащаницата и побегна от тех гол.
53И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците.
54И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня.
55А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха;
56защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни.
57И станаха некои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха:
58Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен.
59Но нито така бе съгласно свидетелството им.
60И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе?
61А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго?
62А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде с облаците небесни.
63Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели?
64чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт.
65И начнаха некои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.
66И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови;
67и като виде Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина.
68А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попе.
69И слугинята, като го виде пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тех. А той пак се отричаше.
70И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тех си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича.
71А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попе втори път.
72И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.