1И след неколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща.
2И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата местото; и говореше им словото.
3И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.
4И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
5А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.
6А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си:
7Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?
8И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?
9Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?
10Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: )
11Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.
12И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.
13И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.
14И като минуваше, виде Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.
15И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници беха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото беха мнозина, и последваха го.
16И книжниците и Фарисеите, като видеха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие?
17И като чу Исус, казва им: Немат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.
18А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят?
19И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тех? Колкото време имат младоженика с тех си не могат да постят.
20Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тех, и тогаз в онези дни ще постят.
21И никой не пришива кърпа от небелено платно на вехта дреха; а инак, новото, което се туря да запълни отдира от вехтото, и съдраното бива по-лошо.
22И никой не налива ново вино във вехти мехове; а инак новото вино ще разпукне меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но требва ново вино да се налива в нови мехове.
23И в една събота когато минуваше през сеидбите, наченаха учениците му да късат класовете като вървеха в пътя.
24И Фарисеите му казваха: Виж, що правят в събота, което не е простено?
25И той им казваше: Не сте ли чели никога, що стори Давид, когато му стана нужда, и огладне той и които беха с него?
26как влезе в дома Божий във времето на първосвещеника Авиатара, та изяде хлебовете на предложението, които не е простено освен на свещениците да ги ядат, - даде още и на онези които беха с него?
27И казваше им: Съботата е станала за человека, а не человек за съботата;
28така щото Син человечески е Господар и на съботата.